Завеждане в САП и ДАП на активи по изграждане на ограда и автомивка

Дълготрайните материални активи са нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, имат натурално-веществена форма, от които се черпи икономическа изгода, и се очаква да бъдат използвани за повече от един отчетен период. Съгласно т. 3.2. от СС 16 Дълготрайни материални активи – ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за ДМА, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различен полезен живот или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.

Т.е. цитираните разпоредби на приложимите счетоводни стандарти не регламентират задължение, а дават възможност за самостоятелно отчитане. Съгласно действащото счетоводно законодателство предприятията разработват и прилагат собствена амортизационна политика, базирана на специфичните условия на дейността на предприятието и прилагат амортизационни норми, съобразно преценката за предполагаемия полезен живот и начин на изхабяване на активите.

Интересно е да се отбележи факта, че дори и Международен счетоводен стандарт (МСС) 16 Имоти, машини и съоръжения, и по-конкретно пар. 9 не предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява позиция на имоти, машини, съоръжения, оборудване. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие е необходимо да се използва преценка. Може, например, да е уместно да се обединят поотделно незначителни позиции като матрици, инструменти и други и да се приложат критериите към съвкупната им стойност.

Правилата по отношение на данъчното третиране на дълготрайните амортизируеми активи са регламентирани в глава десета "Данъчни амортизируеми активи" от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи (ДМА) са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните счетоводни стандарти (НСС), чиято стойност е равна или превишава по-ниската от:
- стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на предприятието;
- седемстотин лева.

Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. Следва да се отбележи, че не е налице тъждественост при определяне на амортизационната норма за данъчни и счетоводни цели. От друга страна нито ЗКПО, нито счетоводното законодателство регламентират правила, по които даден актив да бъде причислен към една или друга категория или група.

Поради това при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, следва да се изхожда от неговия вид, характеристики и предназначение при осъществяване на дейността на предприятието.

В този смисъл е допустимо цялата автомивка, която безспорно е ДМА със сложна структура, като цялост да представлява съоръжение по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, но някои от съставните ѝ части да са с характеристики и да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи.

Следва да се има предвид, че според нормите на Закона за счетоводството, организацията на счетоводната дейност, включително и аналитичното отчитане на сложни по своята натурална форма ДМА, е задължение и отговорност преди всичко на ръководството на предприятието.

Точната преценка относно принадлежността на активите, предмет на запитването, към определена категория от счетоводна гледна точка е въпрос на професионална преценка, с оглед специфичните условия отнасящи се до конкретното предприятие.

Може например да се разсъждава и съответно да се интерпретира счетоводно по следния начин: да се обърне внимание какъв е материалът и изработката на оградата, паната, самите прегради и т.н., т.е. масивни или например от стъкло, дали са трайно прикрепени или са подвижни; при категоризирането на съответните активи като съоръжения или машини, определящо би могло да бъде дали конкретният актив притежава двигател, т.е. в такъв случай може да се приеме, че е машина. Водещо от гледна точка на счетоводните амортизации, следва да бъде на всеки компонент да се определи полезния живот.

От данъчна гледна точка доколко е правилна преценката за категоризацията на активите, с оглед прилагането на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО би могло да се установи, едва при извършване на данъчна ревизия, чрез която да бъдат разгледани всички факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
 

С уважение:

Отразяване на доставка на машина от Турция