Осчетоводяване на актив директно на разход

В случая ръководството на предприятието следва да направи преценка, съобразявайки се с дефиницията за дълготраен материален актив (ДМА) и с критериите за признаване на ДМА, съгласно Националните счетоводни стандарти (НСС), които са продължение на тези залегнали в Общите разпоредби на НСС относно признаването на актив от предприятието.
 
Според НСС и по конкретно т. 2 от СС 16 – Дълготрайни материални активи,  ДМА се дефинират като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/ продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Установимост е възможността за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него.

Икономическа изгода според стандарта е постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:
а) увеличение на приходите;
б) намаление на разходите.
 
Критериите за признаване на един актив като ДМА съгласно т. 3 от СС 16 са както следва:
а) да отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
 
ДМА съдържат в себе си обещание, че ще предоставят икономически ползи за предприятието за период по-голям от този, обхванат от финансовите отчети за текущата година. Такива активи трябва да се капитализират, а не веднага да се отчитат като разход, а техните разходи се разпределят на база очакваните периоди на полза за предприятието, т.е. да се начисляват амортизации. От особено значение за признаване на актив като ДМА е очакването, че ще се използват повече от един отчетен период.
 
Ако закупените активи са предназначени за продажба в обичайния ход на стопанската дейност на предприятието, като например земи, имоти, автомобили и други подобни с високи стойности, то те не следва да се признават като ДМА. А в случай че те не отговарят на определението за актив, дадено в Общите разпоредби на НСС, те следва да се признаят като разходи.