Удържане на данък при източника за наемане на щанд за участие в изложби в чужбина

В данъчното ни законодателство няма еднозначно определение за „недвижим имот" и често възникват колебания при класифицирането на дадена услуга като свързана с недвижим имот. За целите на ЗДДС са предприети промени в Регламент ЕС/282/2011, които влизат в сила от 01.01.2017 г. Съгласно промените, свързани с недвижими имоти са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с тези имоти - произтичат от недвижим имот и този имот представлява съставен елемент на услугата и е от основно и съществено значение за доставяните услуги. Не е доставка, свързана с недвижим имот предоставянето на щанд на панаир или изложение наред с други свързани услуги, даващи възможност на изложителя да излага продукти, като проектиране на щанда, транспортиране и съхранение на стоки, предоставяне на машини, полагане на кабели, застраховка и реклама.
 
Подобно третиране може да се възприеме и за целите на ЗКПО. Наем на щанд на изложение има за цел представяне и промотиране на дейността и продуктите на изложителя и решението за участие на дадено изложение е свързано основно с критерии като тематична насоченост, посещаемост, профил на кръга от посетители, който мероприятието привлича и др. Характеристиките на самия недвижим имот, където фактически се провежда изложението са от несъществено значение и в този смисъл наемът на щанд не би следвало да се разглежда като наем на недвижим имот. Въпреки това, в случай че при последващ данъчен контрол бъде възприето стеснително тълкуване на понятието, данък при източника по чл. 195 от ЗКПО за наем на щанд на изложения извън България не е дължим, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 8, т. 1 от ЗКПО от източник в страната са само доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, което се намира в България.

Нормативна рамка: