Третиране на сграда като актив, а не като инвестиционен имот

От поставения въпрос става ясно, че се касае за административна сграда, която няма да бъде използвана в дейността на дружеството, а ще се отдава под наем на друго лице.
 
В този случай следва да се приложи Национален счетоводен стандарт 40 Отчитане на инвестиционни имоти (СС 40).

Съгласно текстовете на СС 40 инвестиционен имот е имот (земя или сграда, или част от сграда, или и двете), държан (от собственика или от наемателя по финансов лизинг) по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, отколкото за:
а) използване при производството на продукция или оказването на услуги;
б) доставката на материали, стоки или услуги;
в) за административни цели;
г) от персонала – независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени;
д) продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието.
 
Това означава, че административната сграда отговаря на дефиницията за инвестиционен имот. Тя продължава да бъде дълготраен актив, но следва да се рекласифицира и отчита като инвестиционен имот по правилата на приложимия счетоводен стандарт.
 
Съгласно СС 40, при прехвърлянето на друг вид имот в инвестиционен имот, той се оценява по стойност, равна на балансовата стойност на имота, по която се е отчитал до момента. Т.е. в конкретния случай за административната сграда – по отчетната и стойност минус натрупаната амортизация.
 
Според СС 40 дружеството при последващото оценяване на инвестиционни имоти следва да избере да прилага един от следните два модела като своя счетоводна политика:
- модел на справедливата стойност, при който всяко изменение в стойността на актива се отчита като текущ приход или текущ разход за периода на възникването му, или
- модел на цената на придобиване, при който оценката на актива се формира от цената му на придобиване, намалена с размера на начислените амортизации и евентуални загуби от обезценка (т.е. по правилата на СС 16 Дълготрайни материални активи).
 
При избор на модел на цена на придобиване, амортизационните срокове/норми се определят, въз основа на очаквания полезен живот на дълготрайния актив. Обичайно в края на всеки отчетен период дружеството прави преглед на остатъчния полезен живот на дълготрайните си активи и при необходимост променя амортизационните норми.
 
В конкретния случай не би следвало да се даде нов полезен живот, защото с рекласификациятата на този актив не настъпват обстоятелства, които да доведат до промени в полезния живот на този актив като цяло. И ако се избере да се прилага модела на цената на придобиване ще продължат да начисляват съответните амортизации.
 

С уважение:

Още за СС 40:

Нормативна рамка

СС 40