Стойност за завеждане на земя, която ще се прехвърли с нотариален акт

Явно в случая става въпрос за прехвърляне на идеални части от земята, съответстващи на непродадените обекти в сградата, които все още са собственост на строителното предприятие и които то класифицира като предназначени за продажба, т.е. като стоково-материален запас. В повечето такива случаи обектите в сградата се продават заедно с прилежащите им идеални части от земята и по тази причина считаме, че ще е по-удачно земята да не се признава като отделен актив в дружеството, а да се включи в отчетната стойност на всеки отделен обект, със съответните идеални части.

 

За счетоводни цели сделките по прехвърляне на земя срещу обезщетение – строителни обекти в новопостроената сграда, представляват бартер (размяна на активи), като придобитият в резултат на размяната актив се оценява по справедливата стойност на отдадения актив. В конкретния случай цената на придобиване на земята е равна на справедливата стойност на обезщетението – обектите в готовата сграда, които се предоставят на собствениците. Поради спецификата на този род сделки обичайно първоначално се учредява право на строеж в полза на строителния предприемач и чак когато сградата е завършена и е ясно точното разположение и квадратура на обектите, се прехвърлят и идеалните части от земята. Придобитото по този начин право на строеж се оценява по същия начин, т.е. по справедливата стойност на отдавания актив (обезщетението). В този смисъл, ако при придобиване на правото на строеж то е оценено и включено в стойността на обектите в сградата по пълната стойност на обезщетението, то за предприятието цената на земята е нула. Ако правото на строеж е отчетено при придобиването му по цена, която е по-ниска от справедливата стойност на отдаваното обезщетение, то цената на земята ще е равна на разликата между справедливата стойност на обезщетението и стойността, по която е заприходено правото на строеж при придобиването му.

 

За целите на ЗДДС прехвърлянето на земя или право на строеж срещу обезщетение – обекти в готовата сграда също представлява бартер. Съгласно чл. 130 от ЗДДС в тези случаи се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. В този смисъл, ако сделката по прехвърлянето на земята предхожда сделката по предоставяне на обезщетението, то за строителното предприятие тя ще представлява авансово плащане по доставката на обезщетението, за което възниква изискуемост на данък по общия ред на закона. Ако обезщетението вече е предоставено на собствениците на земята, то сделката по прехвърляне на земята представлява за строителното предприятие получаване на възнаграждение за извършена доставка, по която вече е начислен данък. Гореизложеното е валидно при условие, че не се дължи плащане за прехвърлянето на земята.

С уважение:

Още за право на строеж:

Нормативна рамка

ЗДДС