Счетоводно отчитане на временните и окончателните отбиви в строителството

Законовата уредба поставя строги и конкретни изисквания към качеството на строежите. И както е показала практиката, въп­росът не е в липсата на законови норми относно изпълнението, кон­трола и санкциите при нарушаване/неспазване на нормите за здра­вина, сигурност, сеизмичност, качество на материалите и конструк­циите, които се влагат в строежа, а в практическото прилагане на законовата уредба. Неспазването има различни причини: некомпетент­ност, нехайство при изпълнението, слаба квалификация на изпълните­лите и техническото ръководство и, за съжаление нерядко, стремеж за необосновани икономии от подмяна на материалите с такива от по-лошо качество и по-ниска цена, неизпълнение на всички проце­дури по предвидения технологически порядък и пр.
 
Подписвайки договора за изграждане на един строеж стро­ителят поема отговорност:
- за точно изпълнение на утвърдения инвестиционен проект;
- за осигуряване здравина и сигурност на строежа по време на неговата експлоатация;
- за спазване нормите и изискванията при изграждане на строежа за сеизмичност и екологични забрани;
- за съответствие (изискуемото се качество) на вложените материали, конструкции и изделия със стандартните изисквания.
 
 
Не е предмет на коментара подробното обсъждане на изискванията на държавната приемателна комисия при приемане и въ­веждане в експлоатация на един строеж. Задача на комисията е да извърши подробен експертен оглед на строежа и на екзекутивната документация на същия и да направи изводи,дали заложените в ин­вестиционния проект изисквания за здравина, сигурност, противосеизмичност, екологичност, хигиенни условия, противопожарна безопасност и други инженерни изисквания, са спазени. В зависимост от то­ва, което ще установи комисията:
- тя може да състави Протокол обр. 16 с мнение строежът да бъде приет и въведен в експлоатация, като за установени неизвършени или дефектно извършени работи, които не опорочават здравината и сигурността на строежа и не пречат на експлоатацията му, определи окончателни отбиви;
- мотивирано да откаже приемането на строежа.
 
Правата и задълженията на Държавната приемателна комисия, която се администрира от Дирекцията за национален строителен кон­трол /ДНСК/ към Министерството на регионалното развитие /МРР/, са регламентирани със Закона за устройство на територията и специалната Наредба № 2 от 2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на стро­ежите в Република България и минималните гаранционни срокове за строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
 
Да отбележим, че на приемане и въвеждане в експлоатация подлежат строежите от І-ІІІ категория по Наредба № 1 от 2003 г. на МРРБ. За строежите от ІV-V категория въвеждането в действие се осъществява чрез издаване на УДОСТОВЕРЕНИЕ за въвеждане в експло­атация от общината по местонахождение на строежа, а за строежите от VI категория не се изисква въвеждане в действие - може би само приемане от вътрешна комисия по заповед на ръководителя на предприятието.
 
 
Ще отбележим, че строителният надзор всъщност замени инвеститорския контрол на инвеститора, който беше "вътрешен орган". Сега строителният надзор е независим държавен орган и защитава обществения интерес за здрави, качествени строежи. Това става чрез проби за якостта на бетона и консистенцията на разтворите, чрез сертификатите за материали и конструкции, които се влагат в стро­ежа, чрез съставяне на актове за "скрити работи", които по-късно Държавната комисия не може да провери. В помощ на строителя за изпълнение на тези отговорни задачи действат приобектни и централни лаборатории за изпитване на строителните материали.
 
Отделяме повече внимание на техническите въпроси, за да покажем, че у нас има достатъчно добра нормативна база за изпъл­нение и за предварителен, текущ и последващ контрол на качеството на строително-монтажните работи, включително и за отстраняване на дефекти и налагане на санкции при неспазване на нормативните изисквания. В ЗУТ има ясни разпоредби в това отношение: неприемане на некачествени СМР, неприемане на цял строеж, разрушаване и изграждане на отделни части и работи отново и пр. и окончателни отбиви, разбира се!
 
Въпреки добрата нормативна уредба, строгия контрол и уси­лията на изпълнителите на строежите, има грешки и пропуски. Затова при провеждане на Държавната приемателна комисия се оформят:
- окончателни отбиви за неизвършени, недовършени и лошока­чествено извършени СМР, които не опорочават здравината и сигурността на строежа;
- временни отбиви за установени между инвеститора/възложи­теля на строежа и изпълнителя/строителя, за констатирани дефектно извършени и неизвършени СМР, които могат и трябва да бъдат извър­шени, тъй като са необходими за правилното експлоатиране на обекта.
 
 
Като окончателни отбиви се класифицират дефектно извър­шени СМР, които не могат да бъдат поправени. Например: изкривена мазилка на колона, тъй като колоната, която не е носеща, има изкри­вяване (кофражът е поддал при наливане на бетона); бучардата на цокъла на сградата не е равномерно изчукана и пр. Разбира се, де­фектите, които се третират като окончателни отбиви, трябва да бъ­дат в "допустими граници”. В това отношение действа специален Пра­вилник за допустимите отклонения по видове СМР. Когато отклоне­нието е значително, по-голямо от допустимото, изискването е съответ­ният вид СМР да се разруши и да се изгради отново. 
 
Обикновено списъкът на окончателните отбиви се съставя заедно със съставянето и утвърждаването на Протокол обр. 16.
 
 
За включените в списъка дефекти инвеститорът и строите­лят се договарят за „разумен срок“ на отстраняване. Ако строителят не отстрани дефектите в договорения срок, инвеститорът „конфискува“ отбива и може да го ползва (условие по договора) сам да отстрани дефекта или да възложи това на друго предприятие.
 
Нормативната уредба, с цел да се избегнат такива конста­тации, предвижда съставяне на предварителен Акт обр. 15, с който строителят предава на инвеститора строежа и, на практика, се уста­новява, че строежът е завършен и готов за приемане по установения ред. Ако в резултат на временното приемане се установят незавърше­ни, недовършени или лошокачествено извършени СМР, двете страни за­писват в Акт обр. 15 това и уговарят срок за отстраняване.
 
Когато изтече уговореният срок страните подписват дву­странен документ, инвеститорът приема строежа, а строителят про­дължава да го съхранява „на отговорно пазене“ - до провеждане на Държавната приемателна комисия и съставяне на Протокол обр. 16. Практиката показва, че добре проведената процедура по предварител­но приемане с Акт обр. 15 намалява значително последващите оконча­телни и временни отбиви.
 
 
В строителното предприятие трябва да се извърши следното:
а/ да се извърши "инвентаризация" на приетите през годината строежи, за които е съставен Протокол обр. 16 и, съответно, списък за окончателни отбиви. Тези документи да се предадат на счетоводството за отразяване - по възможност във фактурата на последното плащане за строежа или в рамките на годишното приключване. Отделно от това ръководителят трябва да вземе своите решения по отношение виновните лица, ако има такива, за лошото качество и отбивите;
б/ да се докладва на ръководството за кои строежи има вземания по "временни отбиви" и за кои строежи са отчетени загуби от "окончателни отбиви" за годината. В зависимост от управленските решения се съставят и счетоводните записвания за отбивите.
 
 
Счетоводното отчитане на временните и окончателните от­биви става различно, в зависимост кога са установени - през същата отчетна година или през следващи години. Предлагаме следната при­мерна схема за отчитане:
 
> ако сумата на окончателните отбиви е известна при изда­ване на фактурата за последното плащане по строежа (в рамките на отчетната година, респ. на годишното приключване), сумата на отбивите се намалява от дължимата сума на строителя и във фактурата се посочва разликата, т. е. фактурира се по-ниска цена на строежа. За отбивите няма друго счетоводно записване;
 
> ако окончателните отбиви станат известни, след като е из­дадена фактурата за последно плащане по строежа, но все още е в рамките на годишното приключване:
- издава се кредитно известие:
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ка 701 Приходи от продажби на продукция
К-т с/ка 499 Други кредитори
Статията е ЧЕРВЕНО СТОРНО!
- превежда се дължимата сума на инвеститора и червеното салдо по сметка 411 се закрива:
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
- с текуща дата през новата година кредитното салдо се от­разява в дневника за покупки с отрицателна величина:
Д-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
К-т с/ка 499 Други кредитори
Разчетът за ДДС „минава“ през временна сметка към 31. 12., тъй като отношенията с НАП към 31. 12. са приключили.
- за общата сума на временните отбиви по описа строителят превежда средствата на инвеститора:
Д-т с/ка 498 Други дебитори
анал. сметка на инвеститора
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
- след отстраняване на дефектите, въз основа на двустранен протокол, сумата се възстановява:
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 498 Други дебитори
 
> ако строителят не отстрани дефектите в договорения срок, инвеститорът ги ползва за отстраняване - сам или чрез друго строително предприятие. За строителя те са текуща загуба:
Д-т с/ка 609 Други разходи
К-т с/ка 498 Други дебитори
 
Разчетите за временни отбиви не се облагат с ДДС, тъй като имат характер на гаранция, паричен поток.
 
Трябва да се прави разлика между временни и окончателни отбиви и удържани суми за гаранционни поддържане и отстраняване на дефекти в гаранционния срок. Последните се подчиняват на други правила - чл. 26, ал. 4 и чл. 129 от ЗДДС.
 

За калкулативната схема в строителството можете да прочетете тук >>>
 

Евгени Рангелов