Счетоводно отчитане на обезщетение за трудова злополука

Имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя е уредена в чл. 200 от Кодекса на труда. Съгласно ал. 3 и ал. 4 от разпоредбата работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. От описаното във въпроса считаме, че в случая най-вероятно се касае за изплащане на обезщетение при ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ.
 
За счетоводни цели обезщетенията, изплащани на основание Кодекса на труда формират текущ счетоводен разход за доходи на персонала и се оповестяват във финансовите отчети като разходи и парични потоци, свързани с доходи на персонала. В този смисъл считаме за неудачно предложеното във въпроса счетоводно записване обезщетението да се признае като друг разход. По наше мнение то би следвало да се отчете като разход за трудово възнаграждение, евентуално по аналитична партида или подсметка, отчитаща разходите за обезщетения по Кодекса на труда.

За целите на подоходното облагане и на основание чл. 24 от ЗДДФЛ обезщетението по чл. 200 от КТ представлява доход от трудово правоотношение на лицето, който е необлагаем на основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от закона. За целите на ЗКПО счетоводните разходи за изплатени обезщетения по Кодекса на труда са данъчно признати. Обезщетенията, които са определени като задължителни с нормативен акт (какъвто е случаят с обезщетението по чл. 200 от КТ) попадат в обхвата на 42, ал. 2, т. 3 от ЗКПО и когато такива доходи са начислени в полза на местни физически лица и не са изплатени до 31.12. на годината на начисляването, счетоводният разход не формира данъчна временна разлика по чл. 42, ал. 1 от ЗКПО.

 

С уважение:

Нормативна рамка

КТ

ЗДДС

ЗДДФЛ

ЗКПО