Третиране на разходи към медицински специалист във връзка със събитие за повишаване на квалификация

Редът на облагане на разходите за командировки, направени от фирмите, е уреден в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО. В този текст е посочено, че за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица е необходимо да бъдат изпълнение едновременно  следните две условия:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице/ на командироващото дружество. Това означава, че ръководството на дружеството има решение за командироване на точно определено физическо лице с цел повишаване квалификацията му по отношение на нов консуматив или нов уред, които командироващата фирма ще продава на потребителите си.
2. физическото лице, което е извършило пътуването и престоя, трябва да бъде в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице /с командироващият/ или да е наето от него по извънтрудово правоотношение  /т.е. по граждански договор/. Извънтрудови са правоотношенията по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Например, във Вашия случай предмет на гражданския договор може да бъде подпомагане дейността на командироващото дружество във връзка с нови продукти или уреди, които дружеството желае да предлага на българският пазар.

Когато командироващото дружество може да докаже с документи, че са изпълнени едновременно и двете условия, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, то разходите за пътуване и престой на командированото физическо лице следва да бъдат признати за данъчни цели.

Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимно съставени разходнооправдателни документи. Документирането на разходите за командировка за данъчни цели се извършва в съответствие с изискванията на раздел V от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ като: заповед за командировка, писмен отчет за извършената работа, билети, пътни листове, фактури, документи за нощувки, разписки за плащане на наем, трудови договори, сключени търговски договори и други документи, свързани или отнасящи се към тези разходи.

За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на командироващото дружество, могат да послужат всякакви документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси, такса за правоучастие в обучението и други разходи, за които може да се докаже с документи, че са свързани пряко и непосредствено за постигане целите на командировката.

Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО, разходите следва да бъдат в размерите, посочени в  НСКСЧ.

Разходите за командировката се признават, ако представените документи отговарят на изискванията на ЗСч, съдържат необходимата информация за протеклата стопанска операция и тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция. Следва да се има предвид, че в чл. 9 от ЗСч е предвидено, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри.

По отношение на счетоводните документи, които постъпват във фирмата на чужд език, е необходимо да се има предвид, че те трябва да бъдат преведени на български език от заклет преводач, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа и в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Средствата за командировка, получени за целите на командировката от физическото лице, се третират като необлагаеми суми съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, т.е. сумите, получени като командировъчни пътни, дневни, в размери не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения, и квартирните пари получени от командированото лице, което има договор за извънтрудово правоотношение с командироващото дружество, са за сметка на командироващото дружество, когато са документално доказани.