Признаване на хотелски разходи за проведен тийм билдинг

При дефинирането на представителни разходи за целите на ЗКПО се ползва определението за представителни и развлекателни цели, разписано в чл. 62 от ППЗДДС. Съгласно текста на нормата представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Разпоредбата не обхваща организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

По принцип предоставянето на стоки и услуги на персонала за сметка на работодателя не се определя като представителен разход, а евентуално като социален разход, предоставен в натура, ако придобивките отговарят на определението в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като възнаграждения на персонала (в натура или в пари) или като разходи, несвързани с дейността.

В конкретния случай, ако разходите се поемат изцяло от работодателя и няма доплащания от работниците, бихте могли да ги третирате като социален разход, предоставен в натура, при условие че придобивката е общодостъпна за всички наети лица в предприятието. В този случай, след облагането на разхода с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, разходът и данъкът върху него са данъчно признати на основание чл. 206 от ЗКПО.

Ако разходите подлежат на възстановяване от служителите в пълен размер, те следва да се отчетат като разчет (вземане от служителите), не представляват счетоводен разход и съответно нямат отношение към данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.

Ако разходите не отговарят на едно от двете или и на двете условия по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, т.е. не са общодостъпни и/или не са предоставени в натура, те ще представляват доходи от трудови правоотношения на лицата в пари или в натура по чл. 24 от ЗДДФЛ и следва да бъдат обложени по този начин. Счетоводните разходи за трудови възнаграждения са данъчно признати за целите на ЗКПО без допълнителни условия.

В случая считаме за по-малко вероятна възможността разходите да могат да се определят като несвързани с дейността и съответно данъчно непризнати на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.