Осчетоводяване на разходи за ремонт на наето посещение, напуснато след 3 месеца

На първо място следва да се определи дали за счетоводни и данъчни цели ремонтните дейности на наетото помещение представляват ремонт или подобрение на наетия актив. Съгласно определенията в §1, т. 31 и т. 32 от ДР на ЗДДС, които се прилагат и за целите на ЗКПО "ремонт" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. "Подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Разграничението между двете понятия за счетоводни цели се извършва по същите критерии.
 
Ако ремонтните дейности или част от тях представляват ремонт, те се отчитат като счетоводен разход в периода на тяхното извършване. Този счетоводен разход е данъчно признат, независимо кога е освободен ремонтираният нает актив, при условие че няма данни за отклонение от данъчно облагане. За целите на ЗДДС не се извършва нито корекция на ползвания данъчен кредит, нито възниква задължение за начисляване на данък, при условие че няма данни за злоупотреба.
 
Ако ремонтните дейности или част от тях представляват подобрение, за целите на ЗКПО те се признават като данъчен дълготраен нематериален актив (ДДНА) съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. При връщане на наетия актив с подобрението ДДНА се отписва от ДАПл и се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, т.е. данъчната му стойност се посочва в намаление. За счетоводни цели сред специалистите преобладава мнението, че подобрението върху нает актив следва да се признае като ДМА, независимо от третирането му по ЗКПО. Съответно при връщане на наетия актив с подобрението се отписва балансовата му стойност и се извършва преобразуването по чл. 66, ал. 1 от ЗКПО (балансовата стойност се посочва в увеличение).
 
За целите на ЗДДС и на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС безвъзмездното извършване на услуга от държател/ ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна доставка на услуга, която в общия случай е облагаема доставка. Данъчната основа на тази доставка се определя по реда на чл. 27, ал. 2, изречение последно от ЗДДС и е равна на сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена. Ако подобрението е дълготраен актив по смисъла на ЗДДС, т.е. данъчната му основа е равна или по-голяма от 5000 лв (§1, т. 83, б. „б" от ДР на ЗДДС), разходът за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението се определя съгласно чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС (нов, в сила от 08.01.2019 г.).
 
За дата на настъпване на данъчното събитие на приравнената възмездна доставка на услуга законът предвижда две хипотези:
- когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора датата на данъчното събитие е датата на фактическото връщане на актива или преустановяване ползването на актива (чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС);
- когато подобрението е предвидено като условие и/или задължение по договора датата на данъчното събитие се определя по общия ред на чл. 25, ал. 2 от закона, т.е. когато услугата е извършена.

На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

С уважение:

Още за ремонт:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДС

ППЗДДС