Авансово разпределяне на дивидент

На първо място следва да изясним, че няма тазгодишно въвеждане на авансов дивидент, в смисъла на промяна в правната регламентация на дивидентите. Във въпроса вероятно се визира становище на ЦУ на НАП, изх. № 33-00-165#1 от 09.06.2022 г. относно данъчното третиране на хипотезите на авансово изплащане на дивиденти от търговски дружества, издадено във връзка със запитване на г-н Бойко Костов, председател на ИДЕС. Препоръчваме да се запознаете със становището (ако вече не сте го направили), тъй като в него много изчерпателно са представени отговорите на поставените въпроси.

Въпросното становище не е нормативен документ, а само административна практика на НАП, т.е. документира начина на тълкуване на съществуващи правни норми, което приходната агенция възприема във връзка с определени обстоятелства, в случая по повод разпределяне на дивидент от текуща печалба, известно още като авансов дивидент. Години наред НАП застъпваше становището, че дивидент, който е разпределен преди изготвяне и приемане на годишния финансов отчет, във всички случаи представлява скрито разпределение на печалба. Въпросното становище от 09.06.2022 г. показва промяна в разбирането на НАП относно начина на облагане на авансовия дивидент, като посочва изрично при какви условия дивидент, разпределен от текуща печалба, няма да се третира като скрито разпределение  на печалба за данъчни цели.

Хипотезата, при която след разпределяне на авансов дивидент годишната печалба е в по-малък размер, е разгледана във въпросното становище на НАП и накратко се свежда до два варианта. В първия вариант превишението на дивидента над годишната печалба се възстановява от съдружниците или акционерите на дружеството и съответно няма данъчни последици. Ако е внесен окончателен данък по ЗДДФЛ или данък при източника по ЗКПО, то той подлежи на възстановяване. Ако превишението не бъде възстановено от съдружниците/ акционерите, то то представлява скрито разпределение на печалба.

В запитването на ИДЕС, цитирано доста подробно в становището на НАП, е представена доста добра нормативна обосновка на практиката на разпределяне на авансов дивидент, като е посочено че няма пречка такъв дивидент да бъде разпределян от всички видове дружества, тъй като няма изрична нормативна забрана за това и разпределението не е в колизия със счетоводните принципи и правила и с действащото счетоводно законодателство в страната.

Относно счетоводното отчитане в запитването на ИДЕС, цитирано в становището на НАП, ясно е посочено, че е препоръчително, като база за разпределението на авансовия дивидент да бъде използван изготвен от предприятието междинен финансов отчет (МФО) при спазване на изискванията на приложимите счетоводни стандарти за изготвяне и представяне на МФО. Съгласно общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти „разход" е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала. Подобни разпоредби се съдържат и в МСФО. Следователно, дивидентите, включително и разпределените от текуща печалба, не са разход и се отчитат директно в намаление на собствения капитал. Препоръчително е преди разпределянето да се изготви междинен финансов отчет съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти, като за предприятията, прилагащи като счетоводна база НСС, това е НСС 34 „Междинно счетоводно отчитане". Когато разпределящото дружество има задължение за изготвяне на приложение към ГФО, т.е. не е микропредприятие по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството, то това събитие (авансовото изплащане на дивиденти) следва да бъде оповестено адекватно и по подходящ начин в приложението към ГФО.