Признаване за данъчни цели на разходи по командироване на управител белгиец, който няма договорни отношения с дружеството, което управлява

Признаването за данъчни цели на счетоводно отчетените разходи за пътувания и престой на физически лица, извършени във връзка с независимата икономическа дейност на предприятията, е регламентирано в чл. 33 от ЗКПО.

Съгласно изискванията на материалния данъчен закон, за да се признаят счетоводните разходи по реда на ЗКПО, следва:
- Разходите да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
- Да е налице правоотношение (трудово или извънтрудово) между предприятието и командированото физическо лице;
- Разходите да са документално обосновани съгласно приложимото законодателство;
- Разходите за пътуване и престой на физическите лица да не са направени в качеството им на съдружници или акционери на предприятието.

След като във вашия конкретен случай не е налице правоотношение между командированото физическо лице и предприятието, то тогава счетоводно отчетеният разход няма да се признае за целите на ЗКПО.

Признаването на счетоводно отчетените разходи за целите на ЗКПО е свързано с наличието на документална обоснованост. В конкретния случай командироването на физическото лице в чужбина следва да е документирано съгласно приложимата за целта Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл. 2 от Наредбата, командироването представлява изпращане на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган (предприятието). Тоест след като предприятието командирова физическото лице в друга държава, различна от България във връзка с извършване на конкретна работа за целите на дейността на предприятието, ще е налице командироване по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В този случай предприятието следва да документира стопанската операция като издаде заповед, съдържаща реквизитите, изброени в чл. 5 от Наредбата, а именно: наименование на предприятието; основание за издаване на заповедта; имената на командированото лице; началната дата на командироване и продължителността на командироване в календарни дни, като дните за пътуване също се включват в периода на командироване; държавата и населеното място, където се изпраща лицето; финансовите условия по командироването като размер на пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи; задача на командированото лице, която следва да изпълни; вида на използваните транспорти средства за пътуване – самолет, автобус, влак, лек автомобил; както и всякакви други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката.

Неизменна част от документалната обоснованост на осъществената командировка в чужбина е представянето от страна на командированото лице на доклад за извършената работа пред лицето, издало заповедта за командироване.

Във въпроса не споменавате дали това физическо лице се явява и собственик (съдружник) в отчитащото се предприятие. Ако това обстоятелство е налице, счетоводно отчетеният разход, който не документално обоснован по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина би могло да се третира като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, тъй като ще са налице начислени, разпределени или изплатени суми в полза на съдружника на предприятието, които не са свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Скритото разпределение на печалбата не се признава за разход за данъчни цели (чл. 26, т. 11 от ЗКПО). Освен това скритото разпределение на печалбата подлежи на деклариране в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. В противен случай на основание чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задълженото лице подлежи на имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба. В допълнение ще обърнем внимание на факта, че доходите от скрито разпределение на печалбата подлежат на облагане с окончателен 5% данък по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. Окончателният данък под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата.  Данъка се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.