Преоценка на актив в посока увеличение и в посока намаление

В случая определящото е приложимата счетоводна база от дружеството. Съгласно чл. 34 от Закона за счетоводството (ЗСч) възможните приложими счетоводни бази са или Националните счетоводни стандарти (НСС) или Международните счетоводни стандарти (МСС).
 
Преоценката в посока увеличение не е допустима съгласно НСС и по конкретно СС 16 Дълготрайни материални активи, защото единственият подход за оценка на дълготраен материален актив след първоначалното му признаване е по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Това означава, че съгласно правилата на СС 16 е възможно да се прави единствено преоценка в посока намаление (обезценка), и то като се следват правилата на СС 36 Обезценка на активи.
 
Съгласно МСС и по конкретно МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, ако дружеството избере да прилага подхода на последващото преоценяване, то всеки дълготраен материален актив след първоначалното признаване, и то чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвали натрупани загуби от обезценка. Това означава, че ако се прилагат МСС като база за изготвяне на годишните финансови отчети, активът ще може да се преоцени в посока увеличение.
 
Увеличението на балансовата стойност на актива (възходяща преоценка) следва да се натрупва в собствения капитал като преоценъчен резерв. Увеличението от преоценка обаче се признава в текущата печалба или загуба до степента, до която възстановява намаление от преоценка на същия актив, което преди това е признато в текущата печалба или загуба.

Намалението на балансовата стойност на актива (низходяща преоценка), следва да се признава в текущата печалба или загуба. Намалението обаче намалява собствения капитал до степента на съществуващо кредитно салдо в преоценъчния резерв по отношение на този актив.
 
Когато се преоценява актива, цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се третира по един от следните два метода:
- преизчислява се пропорционално на промяната в брутната балансова (отчетна) стойност на актива, така че балансовата стойност на актива след преоценката да е равна на преоценената му стойност. Този метод се използва обикновено, когато активът се преоценява посредством индекс за определяне на амортизираната му заместителна стойност (по правилата на МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност);
- отписва се за сметка на брутната балансова (отчетна) стойност на актива, а нетната стойност се коригира до преоценената стойност на актива. Този метод често се използва за сгради.
 
Счетоводните записвания които могат да се направят в конкретния случай за автомобила биха били следните, като за по-голяма яснота трябва да приемем две условия, информация за които няма в запитването:
- справедливата стойност на актива е 4,000 лв. и
- полезният му живот е пет години, две от които са изтекли:
 
- по първия метод
Дт с/ка Актив  (5/3*4,000 – 5,000)          1,666  
             Кт с/ка Натрупана амортизация             666
             Кт с/ка Преоценъчен резерв                  1,000
 
- по втория метод
Дт с/ка Натрупана амортизация           2,000
             Кт с/ка Актив                                               2,000
Дт с/ка Актив                                          1,000
             Кт с/ка Преоценъчен резерв                  1,000
 

С уважение:

Още за СС 16:

Осчетоводяване на предоставяне на право на строеж срещу апартаменти

Още съвети за обезценка на активи можете да откриете в:

Колекция Счетоводни стандарти - МСС 36 Обезценка на активи

Взмете го тук >>>

 

Нормативна рамка

ЗСч

СС 16

МСС 16

СС 36

МСФО 13