Преизчисляване на ДДС след Акт 16, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги
Христо Досев
Въпрос:
Във връзка с този въпрос: Искам да се конкретизираме върху следните въпроси: т.нар.”преразчитане” на ДДС след Акт 16, според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение. Моля в продължение на дадените примери да обясните действията на строителната фирма в тази посока - основанията, счетоводните записи и данъчно третиране на издадените Кредитни известия за разликата върху данъчна основа, определена като разлика между фактическата себестойност на предадената стока и данъчната основа, върху която първоначално дружеството е начислило данък по реда на чл. 130 от ЗДДС под формата на авансово плащане по доставката на сградите. Ако се конкретизираме върху първия пример: следва да се издаде Кредитно известие за ДДС - 2000 лв., определено върху разликата от данъчна основа от 100000 лв. първоначално и фактическа себестойност от 90000 лв., т.е. 10000 лв. Следва ли предприятието след Акт 16 на сградата: по първия пример, ако се абстрахираме от доплащанията от разлика в квадратурите:
1. Да издаде окончателна фактура за приключване на бартера, с която да закрие аванса и да отчете приход от продажбата на апартаментите – 100000 лв.?
2. При изчисляване на себестойността на апартамента от 90000 лв., отчита печалба от 10000 лв.?
3. За разликата в данъчните основи от 10000 лв. да издаде Кредитно известие? Моля за конкретно разяснение на този момент - основанията, счетоводните записи и данъчното третиране по ЗКПО.
Във връзка с този въпрос: Искам да се конкретизираме върху следните въпроси: т.нар.”преразчитане” на ДДС след Акт 16, според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение. Моля в продължение на дадените примери да обясните действията на строителната фирма в тази посока - основанията, счетоводните записи и данъчно третиране на издадените Кредитни известия за разликата върху данъчна основа, определена като разлика между фактическата себестойност на предадената стока и данъчната основа, върху която първоначално дружеството е начислило данък по реда на чл. 130 от ЗДДС под формата на авансово плащане по доставката на сградите. Ако се конкретизираме върху първия пример: следва да се издаде Кредитно известие за ДДС - 2000 лв., определено върху разликата от данъчна основа от 100000 лв. първоначално и фактическа себестойност от 90000 лв., т.е. 10000 лв. Следва ли предприятието след Акт 16 на сградата: по първия пример, ако се абстрахираме от доплащанията от разлика в квадратурите:
1. Да издаде окончателна фактура за приключване на бартера, с която да закрие аванса и да отчете приход от продажбата на апартаментите – 100000 лв.?
2. При изчисляване на себестойността на апартамента от 90000 лв., отчита печалба от 10000 лв.?
3. За разликата в данъчните основи от 10000 лв. да издаде Кредитно известие? Моля за конкретно разяснение на този момент - основанията, счетоводните записи и данъчното третиране по ЗКПО.
Отговор:
|
От гледна точка на спазването на разпоредбите на ЗДДС, към датата на сключване на договора за замяна, е налице бартерна сделка по смисъла на чл. 130, за която данъчният закон приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Тъй като доставката по замяната с по-ранна дата се смята за авансово плащане по втората доставка, то начисленият ДДС се определя по данъчната основа на първата доставка – учреденото право на строеж. Ето защо, когато втората доставка бъде завършена, (при издаване на Акт 16 за сградата и встъпване във владение на апартаментите, обект на бартера) тази данъчна основа и начисленият ДДС по нея да се коригират в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС.
Съгласно цитираната норма, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Ако приемем, че към датата на бартера, строителното предприятие е издало фактура с данъчна основа в размер на 100 000 лева, за която е начислило 20% ДДС в размер на 20 000 лева, а при приключване на бартера се установи, че себестойността на апартаментите, които се дават в замяна, е в размер на 90 000 лева в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС – дължимият ДДС следва да бъде начислен върху данъчна основа в размер на 90 000 лева. За да се намали начисленото и съответно дължимо от страна на строителното предприятие ДДС, следва да се издаде КИ с данъчна основа в размер на 10 000 лева, върху която следва да се начисли 20% ДДС в размер на 2 000 лева. Издаденото КИ има отношение само и единствено към размера на дължимия от строителното предприятие данък (намалява се с 2 000 лева) и съответно с разчетните взаимоотношения с другата страна по бартера (вземанията от клиента се намаляват с 2 000 лева). Тоест това КИ няма никакво отношение при отчитането на прихода от продажбата на апартаментите в бартерната сделка, които си остават 100 000 лева. За целта издаденото КИ следва да бъде отразено в хронологичните счетоводни регистри на строителното предприятие, посредством следното примерно счетоводно записване: Дебит сметка Клиенти - (2 000 лева) Кредит сметка Разчети за ДДС при продажбите - (2 000 лева) По този начин издаденото КИ и неговото отразяване в хронологичните счетоводни регистри, както е показано по-горе, ще доведе до следното: - За предприятието ще възникне ДДС за внасяне по-малко в размер на 2 000 лева, - За предприятието ще възникне задължение (намалено вземане) към своя клиент в размер на 2 000 лева, което подлежи на връщане на клиента, участник в бартерната сделка. При завършване на бартерната сделка и предаване на апартаментите във владение на другия участник в бартера, окончателна фактура може да не се издава, тъй като за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им (чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС). Това не пречи на предприятието да издаде окончателна фактура на нулева стойност, в която се приспада авансово начисления данък и в последствие коригиран с КИ. От гледна точка на отчитане на финансовия резултат от продажбата на апартамента – печалба в размер на 10 000 лева, строителното предприятие следва да направи следното счетоводно записване: Дебит сметка Приходи от продажба на продукция - 100 000 лева Кредит сметка Продукция - 90 000 лева Кредит сметка Печалба и загуба от текущата година- 10 000 лева. Счетоводно отчетената печалба в размер на 10 000 лева е данъчно призната за целите на ЗКПО и не подлежи на преобразуване по реда на материалния данъчен закон, във връзка с определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък от страна на строителното предприятие за съответната финансова година. С уважение: Христо Досев, д.е.с. ![]() |
Още за данъчна основа:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
28Февр2023
ДДС ставки при продажби от фирма с ресторантьорска дейност
от проф. д-р Любка Ценова
на 28 Февр 2023
14Февр2023
Задължение и срок за подаване на ДДС декларация при автоматична дерегистрация на ЕТ след смърт на собственика
от Ели Марова
на 14 Февр 2023
24Ян2023
Неизвършване на авансово платена услуга поради форсмажорни обстоятелства
от проф. д-р Любка Ценова
на 24 Ян 2023
23Ян2023
Включване на фактури за консумативи в дневник покупки
от проф. д-р Любка Ценова
на 23 Ян 2023
20Ян2023
Прилагане на режим на маржа при търгуване с часовници втора употреба
от Елена Илиева
на 20 Ян 2023
06Ян2023
Начисляване на ДДС при продажба на хлебчета, акупени от трета страна
от Ели Марова
на 06 Ян 2023
