Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Плащане на данъци за холандско ФЛ, живеещо в Малта, предоставящо услуги на българска фирма

Алиция Профирова Отговор, предоставен от
Алиция Профирова
на 12 Март 2019 favorite
Въпрос:

Фирмата ни има сключен договор за административни услуги (без консултантски елемент) с физическо лице, което е гражданин на Холандия, но живее в Малта и там е данъчно задължено лице. Следва ли тук в България да удържаме и плащаме някакъв данък? А как стои въпросът с осигуряването, при положение че лицето е пенсионер. Имаме ли ние някакъв ангажимент да изваждаме служебен номер в БГ или ЛНЧ? Трябва ли да декларираме дохода в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?


Отговор:
Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, всички доходи от положен труд на територията на страната са доходи с източник България. Към тези доходи са причислени и доходите за възнаграждения за технически услуги. Понятието „технически услуги“ е дефинирано в допълнителните разпоредби на ЗКПО. Последната му редакция доста стесни кръга на услугите включени в тозва понятие. След като Вашият договор няма консултантски елемент, в този случай нямаме възнаграждение за технически услуги.

Когато се определя дали даден доход на чуждестранно лице е облагаем в Република България, то освен българското законодателство следва да се има предвид и СИДДО със съответната държава. Разпоредбите на СИДДО са с приоритет пред тези на нашето законодателство.

Съгласно СИДДО с Малта, доходите на това лице могат да бъдат причислени или към разглежданите в чл. 12 – Хонорари или чл. 16 - Доходи, които не са изрично посочени.

Ако тези доходи могат да бъдат причислени към доходите упоменати в чл. 12, т. 1 – Хонорари на лице упражняващо свободна професия, то същите се облагат в държавата на местното лице /във Вашия случай Малта/. Спогодбата дава изключение в случаите, когато дейността се извършва чрез база /място на стопанска дейност/ на територията на България. Определението на „място на стопанска дейност в спогодбата е: филиал; работилница или цех; търговско, туристическо, транспортно, конструкторско или някакво друго бюро; мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място на експлоатация на земни богатства; строителен или монтажен обект или контролна дейност във връзка с тях, ако такъв обект или дейност продължава повече от 18 месеца; предоставяне на услуги, включително даване на консултации от предприятие чрез служители или друг персонал, ако дейността от този характер продължава (за същия или свързан с него обект) вътре в страната за период или периоди, които общо са повече от 6 месеца в рамките на всеки 12-месечен период.

Тъй като Вие знаете спецификата на услугите във Вашия договор с чуждестранното лице, би следвало внимателно да прецените дали не може да става дума за упражняване на дейността чрез място на стопанска дейност.

Ако услугите, извършвани от това лице, не могат да бъдат причислени към хонорари на лица упражняващи свободна професия, то тогава те попадат в кръга на доходите посочени в чл. 16. В този случай без никакви уговорки, тези доходи се облагат в държавата, в която лицето е местно-в случая Малта.

Тъй като нямаме доходи от трудови правоотношения /или по договори за изпълнение и контрол/, не може да става дума за осигуряване. Тъй като лицето няма да плаща и данък в България, не е необходимо да се изважда служебен номер от регистъра на НАП, както и ЛНЧ.

Тъй като става дума за доходи на чужестранно лице, не следва да включвате тези доходи в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. Но в случая имате две други задължения:
1. Веднъж годишно следва да предоставяте информация за целите на автоматичния обмен в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ за четвърто тримесечие.
2. Тъй като съгласно ДОПК, в България СИДДО не се прилагат автоматично, Вие следва да изискате от лицето всички документи, с които се доказва, че то е местно лице на Малта и:
2.1. Ако доходите, които ще му изплатите, надхвърлят 500 хил. лв. на годишна база, да подадете искане до териториалната дирекция на НАП, където е Вашата регистрация, за да получите резрешение за прилагането на СИДДО.
2.2. Ако доходите не надхвърлят 500 хил. лв., можете да ползвате опростената процедура, като в срок до 31 март подадете декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК.

С уважение:
 


Нормативна рамка

СИДДО с Малта

ЗКПО

ДОПК

ЗДДФЛ
 
 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x