Отговорност за чужд данъчен дълг - кратка правна характеристика на предвидените в ДОПК ревизионни производства

Съгласно чл. 21 от ДОПК, в случаите по чл. 16, 18 и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Ревизионното производство се образува със заповед за издаване на ревизия (ЗВР). Издаването на РА се предхожда от издаването на ревизионен доклад (РД). Съгласно чл. 117 от ДОПК, ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Тук е важно да се уточни, че с РД се прави само предложение за установяване на задълженията на данъчния субект или на отговорност за чужд данъчен дълг.
 
ВАС с ТР N: 5 по т.д N:4 oт 2014 г. приема, че РД е процесуален акт, а не констативен индивидуален административен акт. Поради това съдът приема, че наличието на евентуални пороци в него по никакъв начин не оказват влияние върху действителността на последващият РА. Важно е също така да се подчертае, че разпоредбите на чл. 119 и 120 от ДОПК не въвеждат никакви ограничения за органите, издаващи РА, да установят данъчно задължение в размер и основание различни от тези предложени в РД.
 
Процедурата по издаване на РА е регламентирана в чл. 119 от ДОПК. Така съгласно ал. 2, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед.
 
 
Предпоставките за извършването на ревизия по особеният ред са регламентирани в чл. 122 от ДОПК. Съгласно ал. 1, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;
2. налице са данни за укрити приходи или доходи;
3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;
6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28;
7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период;
8. (нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.
 
 
Съгласно чл. 124, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
 
 
От посоченият законов текст е видно, че максималният срок назад във времето, който може да бъде проверяван или ревизиран и да се издаде РА, е пет години. Тук е важно да подчертаем, че въпросният петгодишен срок е преклузивен и, след като той изтече. администрацията по приходите губи правомощието си да образува производство по определяне данъчни задължения.