Определение за действителен притежател на дохода. Практика на ВАС

Фигурата на действителния притежател на дохода и това на дружествата за насочване на доход е въведена е нашето законодателство през 2011 г. с новата разпоредба на чл. 136а от ДОПК. Тя се основава преди всичко на принципното положение, развито в коментара към Модела на СИДДО на ОИСР, че данъчните облекчения съгласно данъчните спогодби не следва да се предоставят на лица, чиято основна цел за участие в сделки или други осъществени договорености е била да се осигури по-благоприятна данъчна позиция и да се получи по-изгодно данъчно третиране.
 
ВАС е имал вече възможността да прилага посочената разпоредба в своята практика.
 
 
Друга предпоставка, която трябва да се установи, за да се прецени дали дружеството, получило дохода, е негов действителен собственик, са обстоятелствата дали същото има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му и понася съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът.
 
 
В заключение ще разгледам едно решение, в което ВАС приема, че в случая е използвано дружество за насочване на дохода, за да се получат данъчни облекчения, които по принцип не се следват.
 
В Решение № 6595 от 4.06.2015 г. на ВАС е изледвана фактическа обстановка, при която българско дружество е сключило договор за междуфирмени консултантски услуги с израелско дружество, като част от група свързани дружества. Същите са се договорили израелското дружество да продължава да предоставя консултантски услуги на местното дружество, в което притежава дялове друго холандско дружество от групата, от името на последното в качеството му на доставчик на услугата.
 
Холандското дружество от своя страна е сключило договор за управление с българското дружество и се е задължило с широк обхват от услуги, включващи управление на процесите по стартиране на проекта, изпълнение на отделни фази на проекта и строителството, с продажба, наемане, маркетинг, приключване на проекта и последващ контрол и отчитане. Видно от данните, налични по преписката, холандското дружество не е ангажирало доказателства за наличие на кадрови потенциал за осъществяване на договорените услуги. Посочено е, че същият е наемал подизпълнители.
 
От извлечението от търговския регистър на търговските палати е видно, че едноличен собственик на капитала на холандското дружество е израелското дружество, а единствен член на съвета на директорите е дружество, регистрирано в Холандия. Установено е още, че физическо лице – служител на израелското дружество, е член на съвета на директорите на българското дружество (контрагент на холандското дружество) и в това му качество е подписал договора, в резултат на който са получени процесните доходи.

При така описаната фактическа обстановка ВАС приема, че холандското дружество не е „действителен притежател” на дохода, а че физическото лице – служител на израелското дружество, е фактическият изпълнител на консултантските услуги, договорени с българското дружество – платец на дохода. Като доказателство в тази насока е и фактът, че холандското дружество не разполага с назначени лица, които да осъществят договорените услуги, не е изяснена от страна на дружеството и реалността на извършените услуги, в резултат на които холандското дружеството да е получило насрещната престация от платеца на дохода – българското дружество.