Коментар по някои промени в ДОПК и ЗКПО

През 2018 година бяха приети и обнародвани в "Държавен вестник" 7 изменения и допълнения на ДОПК. По-голямата част от промените са в сила от датата на публикуването или от друга дата от 2018 година. Като прилагани в сила от 1. 01. 2019 година трябва да се отбележат следните промени:

а/ С нова ал. 4 от чл. 161 на ДОПК се въвежда нова формула, съгласно която държавната такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизи­онния акт публично вземане.

Таксите в АПК са регламентирани в новата разпоредба на чл. 227а от АПК (тази разпоредба е обн. в ДВ бр. 77/ 2018 г. и също е в сила от 01.01.2019 г.). С тази норма законодателят определя два метода за изчисляване на дължимите такси при касационното производство: при липса на определен материален интерес таксата се определя в абсолютна сума, а при наличие на материален интерес - таксата е в процент от интереса.

Новият размер на таксите е предвиден само за касационно обжалване по ДОПК на актове пред ВАС. При обжалване пред първата инстанция се запазва старият режим за определяне на таксата по Талифа № 1- 50 лв. за търговци според Търговския закон и 10 лв. за физически лица и юридически лица с нестопанска цел, независимо от материалния интерес.

При касационното производство, по силата на препращащата норма на чл. 161, ал. 4 от ДОПК, таксите ще се определят по реда на чл. 227а от АПК.

Следва да се отбележи, че на касационно обжалване пред ВАС подлежат единствено ревизионните актове, актовете за прихващане или възстановяване, становищата по СИДДО, както и отказите за отсрочване или разсрочване, при които винаги има материален интерес.

б/ Извършена е промяна в начина на удостоверяване на задълженията при прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства. До промяната чл. 264, ал. 2 от ДОПК изискваше при прехвърлянето продавачът да представи пред нотариуса документ от общината за платен данък за превозното средство и декларация, че не дължи, няма непогасени и подлежащи на принудително изпълне­ние други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други задължения, свързани с моторното превозно средство.

С изменението на тази разпоредба /обн. ДВ бр. 98/ 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ промяната се състои в това, че вместо документ от общината за платен данък върху превозното средство, нотариусът трябва да извърши проверка за това в системата за обмен на информация, поддържана от министерството на финансите по чл. 5а от ЗМДТ.

в/ С новия § 2в от ДР на ДОПК се въвежда /обн. ДВ бл. 98/ 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ правомощие на Министерския съвет да определя разпоредителите с бюджет, които следва да уведомяват НАП и Агенция "Митници" за сключените от тях договори и предстоящи плащания по тях, обхвата на информацията, която се представя, реда и начина на предоставянето ѝ и условията за извършване на плаща­нията.

Това ново изискване е във връзка с публичния контрол над разходите на публичните изпълнители и усъвършенстване на процеса на събиране на публичните вземания.


Промените в ЗКПО за 2019 година са многопосочни. Те са представени в § 1 до § 31 на закона за изменение и допълнение на ЗКПО /обн. ДР бр. 98 от 27. 11. 2018 г./ и влизат в сила през 2019, 2020 и 2021 г.

Най-съществени са промените, които се правят с въвеждането на правилата на Директива 2016/ 1164ЕС за установяване на правила срещу практиката за избягване на данъци, които засягат функционирането на вътрешния пазар. Правилата важат за всички данъкоплатци, които се облагат с корпоративен данък, като засягат данъчно задъл­жени лица, работещи на националния пазар и на територията на ЕС.

С транспонирането на Директивата в българското законода­телство страната ни изпълнява ангажиментите си към ЕС и към ОИСР във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалба, т. нар. "борба с агресивни данъчни прак­тики”.

Мерките, които предписва Директивата, ще влязат в действие в ЗКПО последователно, както следва:
- през 2019 година:
а/ правилото за ограничаване приспадането на лихвите;
б/ общото правило за борба със злоупотребите;
в/ Контролираните чуждестранни дружества.
- през 2020 и 2021 г.:
а/ данъчно третиране при напускане;
б/ несъответствията при хибридни образувания.

Какви са основните положения за първите три мерки, които се въвеждат от 2019 година:
а/ Промените са следните:
- нов чл. 43а, ал. 1 до ал. 10, във връзка с ново определе­ние на понятието "кредитна институция" по т. 86 на § 1 от ДР на ЗКПО;
- изменения и допълнения на чл. 43, чл. 116а, ал. 5, чл. 120 и чл. 146.

Следва да се отбележат някои важни моменти, свързани с новата разпоредба на чл. 43а:
- за определяне превишението от лихви, което не се признава за данъчни цели, се ползват няколко формули;
- новата концепция на чл. 43а няма да засегне широк кръг лица, тъй като ще се прилага ограничаването, когато превишението не превишава левовата равностойност на 3000000 евро (най-високият допустим праг по Директивата);
- отпада досегашният 5-годишен срок, в рамките на който мо­жеше да се признаят за данъчни цели лихвите от превишението. Сега се въвежда безсрочно във времето признаване на непризнатите лихви. (§28 от преходните разпоредби);

През 2019 година ще е налице едновременно прилагане как­то на нормата на чл. 43 (позната като "слаба капитализация"), така и новото правило на чл. 43а.
б/ Общото правило за борба със злоупотребите, което се въвежда от 2019 г. с Директивата. Всъщност в ЗКПО не са включени от 2019 година нови норми и правила в тази насока, тъй като се приема, че наличните на чл. 16 от ЗКПО като обща, универсална норма, третира добре отклонението от данъчно облагане,
в/ За контролираните чуждестранни дружества с промените се въвежда изцяло нова мярка - Глава ІХа от ЗКПО. Тя е определена като специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирани чуждестранни дружества.

Създадени са нови норми: чл. 47в, който определя понятието контролирано чуждестранно дружество; чл. 47г, който третира данъчния финансов резултат и данъчната печалба на този вид образувания и чл. 47д, който определя създаването на регистър на контролираните чуждестранни дружества и съдържанието му.

От 01.01.2019 г. в ЗКПО са въведени нови правила за данъчно третиране при лизингополучателя по договори за лизинг съгласно МСФО/ МСС. Въведен е нов чл. 11а във връзка с влизането в сила от 01.01.2019 г. на МСФО 16 Лизинг.
От посочената дата е възприето с МСФО 16 наетите активи да бъдат признавани (капитализирани) така, както досега се отчитаха при финансов лизинг.

Досега се признаваше счетоводно и данъчно пропорционален разход за наем, а сега ще се признават разходи за амортизации и разходи за лихви.

Във връзка с новия подход и правилата на МСФО 16 налагат промени в някои данъчни норми на ЗКПО, както и преходна разпоредба по §29 на закона.
Прецизирани са разпоредби за 2019 г., с цел улесняване практическото прилагане на закона:
- към промяната, която беше в сила за данъчното облагане за 2018 г., в чл. 92, ал. 4 бе направена промяна, че годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не се подават, ако пред­приятието не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. С ново допълнение на чл. 92, ал. 4 се определя, че годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или за данък върху разходите, както и ако данъчно задълженото лице желае да декларира други обстоятелства.
- Съгласно чл. 217, ал. 3 от ЗКПО данъчно задължените лица декларират избора си за облагане с данък върху разходите в нату­ра за лично ползване /чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ/ в годишната данъчна декларация за предходната година. С промяната за 2019 г. е допъл­нена нормата на чл. 217, ал. 4 от ЗКПО, като се дава възможност това деклариране да се извършва в текущата година от предприятията, които не са били задължени да подават годишна данъчна деклара­ция за предходната година.
- В чл. 209, ал. 2 е въведена нова т. 6, която изчерпателно описва изискванията за реквизитите, които трябва да притежава образеца на ваучер за храна. Освен това са направени допълнения в чл. 209, ал. 3 относно изискванията към операторите на ваучери за храна - за отказ при издаване на разрешение. Промените са в сила за 2019 г.
- Направени са промени в обхвата на лицата, в чиято полза се признават разходи за дарения по реда на чл. 31 от ЗКПО. Промените се основават на нормативните изменения в ДВ бр. 91/2018 г., бр. 102/2018 г., бр. 103/ 2018 г. и бр. 105/ 2018 г. - всички в сила от 2019 г.