Предпоставки за възникване на отговорност за чужд данъчен дълг
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Още за отговорност за чужд дълг:
Отговорност за чужд данъчен дълг - кратка правна характеристика на предвидените в ДОПК ревизионни производства
Отговорност за чужд данъчен дълг - кратка правна характеристика на предвидените в ДОПК ревизионни производства
Предпоставките за възникване на отговорността за чужд данъчен дълг можем да обособим в две основни групи: oбективни, към които следва да отнесем противоправното поведение на третото лице, вредата, и причинно-следствената връзка между тях, и субективни – вината на дееца.
Така например действащата към момента редакция на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, води до логичния извод, че деянието на третото лице може да бъде под формата на действие или бездействие. При останалите случаи на отговорност за чужд данъчен дълг (чл. 19, ал. 2, ал. 5, ал. 6, ал. 8, ал. 9 вкл. и чл 177 от ЗДДС) изключват възможността това противоправно поведение да се изрази в бездействие. Противоправното деяние може да се изразява както в укриването на факти и обстоятелства от данъчната администрация, така и в други недобросъвестни действия, довели до обременяване с тежести на имуществото на задълженото лице. За да възникне отговорност за чужд данъчен дълг обаче, следва задължително да се установи, че в следствие на въпросното противоправно деяние не е платен или не е събран изцяло или отчасти данъка от първоначалния длъжник.
В своята практика ВАС многократно е приемал, че едно от основанията да се търси отговорност за чужд данъчен дълг е необходимостта противоправното поведение на третото лице да е станало причина за несъбиране на задълженията, т.е. да е налице причинно – следствена връзка между деянието и настъпилата вреда.
Така например действащата към момента редакция на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, води до логичния извод, че деянието на третото лице може да бъде под формата на действие или бездействие. При останалите случаи на отговорност за чужд данъчен дълг (чл. 19, ал. 2, ал. 5, ал. 6, ал. 8, ал. 9 вкл. и чл 177 от ЗДДС) изключват възможността това противоправно поведение да се изрази в бездействие. Противоправното деяние може да се изразява както в укриването на факти и обстоятелства от данъчната администрация, така и в други недобросъвестни действия, довели до обременяване с тежести на имуществото на задълженото лице. За да възникне отговорност за чужд данъчен дълг обаче, следва задължително да се установи, че в следствие на въпросното противоправно деяние не е платен или не е събран изцяло или отчасти данъка от първоначалния длъжник.
Вторият от елементите на фактическият състав е настъпила вреда. Претърпяната от държавата вреда при този вид юридическа отговорност се изразява в непогасяване на данъка от страна на първоначалния данъчен длъжник. Точно поради тази причина размерът на санкцията, която се налага на третото лице представлява несъбраният данък от длъжника, ограничена е до него и се установява с ревизионен акт.
Tретият от елементите на фактическият състав е причинно-следвената връзка между противоправното деяние на третото лице и настъпилата вреда. За да се търси отговорност за чужд данъчен дълг е необходимо невъзможността да се събере данъкът от длъжника да е пряка и непосредствена последица от деянието на третото лице, носител на отговорността (при отговорността по чл 177 от ЗДДС е допустимо тази връзка да бъде и косвена). Това означава, че юридическият факт, с настъпването, на който е възникнало данъчно задължение на първоначалния данъчен длъжник не е относим към възникването на отговорността и не може да бъде автоматично „пренасян” към законовият състав, който я поражда.
Tретият от елементите на фактическият състав е причинно-следвената връзка между противоправното деяние на третото лице и настъпилата вреда. За да се търси отговорност за чужд данъчен дълг е необходимо невъзможността да се събере данъкът от длъжника да е пряка и непосредствена последица от деянието на третото лице, носител на отговорността (при отговорността по чл 177 от ЗДДС е допустимо тази връзка да бъде и косвена). Това означава, че юридическият факт, с настъпването, на който е възникнало данъчно задължение на първоначалния данъчен длъжник не е относим към възникването на отговорността и не може да бъде автоматично „пренасян” към законовият състав, който я поражда.
В своята практика ВАС многократно е приемал, че едно от основанията да се търси отговорност за чужд данъчен дълг е необходимостта противоправното поведение на третото лице да е станало причина за несъбиране на задълженията, т.е. да е налице причинно – следствена връзка между деянието и настъпилата вреда.
Последният от елементите на фактическият състав на отговорността за чужд данъчен дълг е вината. Наличието на тази предпоставка е израз на възприетият в правото принцип, че няма отговорност без вина.
Подобни статии
20Септ2022
Влизане в сила и обжалване на актове в ревизионното производство по ДОПК
от проф. д-р Любка Ценова
20 Септ 2022
25Юни2020
Кратък преглед на някои от предвидените в нашето законодателство мерки за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, т. нар план BEPS на ОИСР
от Бойчо Момчилов
25 Юни 2020
01Апр2020
Становище на НАП по прилагане Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, свързано със сроковете по ДОПК и материалните данъчни закони
от PortalSchetovodstvo.bg
01 Апр 2020
12Юли2019
Отговорност за чужд данъчен дълг - отговорност на трето лице по чл 19 от ДОПК
от Бойчо Момчилов
12 Юли 2019