Отговорност на трети лица съгласно чл. 19 от ДОПК - част I

Разширяване кръга oт физически лица, които носят отговорност за задълженията на трети юридически лица. Видове отговорни лица.
 

За да отговорим на този въпрос, според мен следва да имаме предвид и първата редакция на чл.19, ал.1 от ДОПК, така както беше внесена за гласуване тази разпоредба от Министерски съвет в първоначалния вариант на проектозакона. Тук следва да поясня, че въпросната ал. 12 (предишна 11) се появи в ДОПК, между първо и второ четене в парламента, тъй като първоначалната редакция на чл.19, ал.1 от ДОПК предизвика остри реакции на повечето народни представители от Комисията по бюджет и финанси. Така, че  очевидно ал.12 (предишна 11) се появи като компромисен вариант между народните представители и данъчната администрация, която естествено е реалния идеолог на промените.

Така в първоначално предложеният вариант на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, беше предвидена възможност наред с управителите, прокуристите и търговските пълномощници да носят отговорност и лицата, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице, управляват цялостната му дейност. Именно тази възможност беше посрещната особено критично от народните представители, като основните аргументи бяха, че тя може да се прилага превратно от НАП и така да засегне неоправдано множество субекти.   

Така в окончателния вариант на законопроекта отпадна текста за нотариално завереното пълномощно, но пък се създаде новата ал. 12 (предишна 11), според която, за да се смятат за прокуристи по смисъла на ал. 1 от чл. 19 на ДОПК, е достатъчно лицата да бъдат упълномощени да изпълняват правомощия на управителя. Именно правейки това уточнение, законодателят създава специална хипотеза за института прокура само за целите на прилагането на чл. 19 от ДОПК и така изключва автоматичното прилагане на разпоредбите, предвидени за този институт в ТЗ. Така, според мен, целта на въпросната разпоредба на ал. 1 във връзка ал. 12 (предишна 11), е изрично да изключи изискването предвидено в чл. 21 от ТЗ, упълномощаването на прокуриста да е с нотариално заверени подписи и да се заявява от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образеца от подписа на прокуриста. Също така очевидно се е целяло и изключването приложението на чл. 23 от ТЗ, според който отношенията между търговеца и прокуриста да бъдат уредени с договор. По този начин естествено се изключва и изискването отношенията между търговеца и прокуриста да са възмездни.    
 
Така според мен, без да се набива на очи и да предизвиква ненужни спорове, фактически се запази първоначалната идея на законопроекта така, както беше внесен от Министерски съвет за първо четене, а именно отговорност за задължения на юридическите лица да носят и техните доброволни представители, които са упълномощени единствено с пълномощно да управляват цялостната им дейност.   
 
Тук според мен първият и основен въпрос, който ще възникне при прилагането на горепосочените норми в практиката е кога едно лице е упълномощено да изпълнява правомощия на управителя, какви точно права следва да включва въпросното пълномощно за да се счете, че пълномощникът има фактически правомощия на управител на дружеството и  ужно ли е да нотариално упълномощено въпросното лице, за да попадне в приложното поле на закона или е достатъчно да има обикновено (генерално) пълномощно например. Този въпрос е от особено значение, тъй като неговото решаване ще определи и кръга на лицата, които биха могли да понесат отговорност за данъчните задължения на представляваните от тях юридически лица. Така например в практиката вече усилено се обсъжда и въпроса възможно ли е в тази категория лица да попаднат и счетоводителите на юридическите лица, които по принцип за да изпълняват възложената им работа, задължително следва да разполагат и с пълномощни издадени от юридическите лица.    


Управителят на едно дружество е негов законен представител и има възможно най-широките правомощия по организиране, ръководене и представляване на дружеството.             


Следователно, лица, които са изрично упълномощени, естествено с нотариално заверено пълномощно, да сключват сделки от името на юридическото лице, което представляват, както и да се разпореждат например с парични средства от банковите му сметки и/или да се разпореждат по какъвто и да е било начин с други активи на това лице, биха имали съответно права, които са присъщи само за управители на юридически лица и биха могли да бъдат квалифицирани като прокуристи по смисъла на чл. 19 от ДОПК.
      

В тази връзка може да се разсъждава, например, до каква степен дадените на един пълномощник права да извършва определени правни и фактически действия от името на едно юридическо лице, следва да се застъпват с тези, които има управителят по закон, за да се приеме, че в случая имаме възлагане на правомощия на управителя, достатъчни за да се определи същото лице като прокурист по смисъла на чл. 19 от ДОПК. Това обаче са въпроси на които ще се търси тепърва отговор в практиката. 
 
Накрая за пълнота на изложението следва да отбележим, че с оглед прилагането на чл. 19 от ДОПК, ал. 12 внася специални промени и в института на търговския пълномощник, така както е предвидена тази фигура в чл. 26 от ТЗ, като изключва от нейният регламент изискването да получава възнаграждение въпросният пълномощник. Като се изключи това изискване и съгласно определението дадено в чл. 26 от ТЗ, можем да заключим, че за целите на чл. 19 от ДОПК, като търговски пълномощник може да бъде определено всяко физическо лице, което с нотариално заверено пълномощно е упълномощено да извършва всички действия свързани с обикновената дейност на търговеца. Казаното по-горе за прокуриста по смисъла на чл. 19 от ДОПК важи изцяло и за търговския пълномощник, така както е определен за целите на въпросната норма.

Трудно ми е да си представя например хипотеза, при която едно лице няма да може да бъде определено като прокурист по смисъла на ал. 12 от ДОПК, но ще може да бъде определено като търговски пълномощник по смисъла на същата разпоредба и обратното. Според мен двете фигури са напълно идентични, така както са замислени за целите на чл. 19 от ДОПК. И в двата случая например става въпрос за лица, които са упълномощени само с пълномощно да представляват дадено юридическото лице и съответно нямат предвидено възнаграждение за това представителство. В единият случай обаче, правата делегирани на пълномощника трябва да се доближават в най-пълна степен до законовите правомощия на управителя, а в другия случай трябва да обхващат в най-пълна степен обикновената дейност на представлявания търговец. Очевидно разликата е твърде тънка, ако въобще я има.

Част втора четете тук >>>
Част трета четете тук >>>