Влизане в сила и обжалване на актове в ревизионното производство по ДОПК

Органите по приходите на НАП  осъществяват данъчно-осигурителния контрол, като извършват на фирмите и на гражданите  проверки  и  ревизии.
 
По какво се отличават  тези форми на контрол?
 

С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Важно: С проверка не могат се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Проверката се извършва от екип на служители на съответната териториалната дирекция на НАП, където проверяваното лице е данъчно регистрирано. Проверката се извършва без да е необходимо нейното изрично писмено възлагане.

В процеса на проверката се сравняват данните, посочени в данъчните декларации, и счетоводните резултати на проверяваното лице; преглежда се редовността на извършените плащания на дължимите текущи и авансови данъчни вноски; проследяват се паричните потоци насочени към трети лица, както и други факти и обстоятелства, които могат да послужат като основание за извършване на последваща данъчна ревизия.

Когато не е предвиден друг срок, то срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на първото процесуално действие, което е извършено.

Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката.

За резултата от проверката проверяващите органи съставят протокол, който се връчва на проверявано лице в 7-дневен срок от извършването ѝ.

Протоколът не подлежи на обжалване, защото с него не се установяват данъчни задължения. Но съобразно резултатите от проверката се преценява дали да се извърши ревизия на данъчно задълженото лице.

Разлика между проверка и насрещна проверка

Насрещна проверка се извършва за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с ревизираното лице. Например: за установяване на факта, че ревизираното лице е извършило доставка на друго лице  и дали има издадена фактура и др.

Насрещната проверка се извършваа на лице, което не е страна в започнало ревизионно производство. С насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на лицето, при което се извършва насрещната проверка.


Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски.

Според органите, които извършват ревизии, в ДОПК са уредени три вида ревизии – ревизии, извършвани от органите на НАП, ревизии, извършвани от митническите органи, и ревизии, извършвани от органите на местната власт.

Органите на НАП извършват ревизии за установяване на данъчните задължения, които подлежат на внасяне в републиканския бюджет.

Органите на митниците определят и събират задължения по ЗДДС и ЗАДС при внос.

Органите на местната власт определят задължения, определени в ЗМДТ.


Органите на НАП извършват различни по обхват и наименование ревизии:

Според обхвата на извършваната контролна дейност биват: пълни и частични. При пълната данъчна ревизия се проверяват всички задължения на ревизираното лице за даден период от време. При частичната данъчна ревизия се проследяват само отделни видове данъчни задължения за даден период от време (известна е още и като тематична данъчна ревизия, например задължения по ЗДДС, по ЗКПО и др.).

Според регулярността на извършването им данъчните ревизии се делят на планови и  извънпланови. Плановите ревизии са тези, които органите на НАП са включили в плана си за съответната календарна година. Извънпланови са всички ревизии, извършени през годината по различни поводи. Например по повод публикации в пресата; при форсмажорни събития и др.

Според обхвата на контрола ревизиите биват материални и документални.

Според инициативата за тяхното провеждане ревизиите биват по инициатива на органите по приходите и по молба на данъчно задължените лица.

Според продължителността им ревизиите могат да бъдат:
- краткосрочни – в рамките на 3 месеца, или
- дългосрочни –  в рамките  до 3 години.
 

Ревизионното производство е сложно съставно производство, включващо три последователни етапа:
- Първи етап: образуване на ревизионното производството;
- Втори етап: производство по установяване на публични вземания (ревизия по същество);
- Трети етап: производство по издаване на ревизионен акт.

Страни в ревизионното производство.

Страните в производството са две: орган по приходите и ревизирано лице. В отделните етапи на ревизионното производство, ревизираното лице остава едно и също. Това не важи да органите по приходите. Законодателят е предвидил участие на различни органи по приходите във всеки един от посочените етапи. Различаваме:
1/ Орган, който възлага ревизията. Това е органът, които издава заповедта за възлагане на ревизия.
2/ Ревизиращ орган (ревизиращ екип). Това е органът, който съставя ревизионния доклад.
3/ Ръководител на ревизията. Това е органът, който издава ревизионния акт.
 

Образуването на ревизионното производство се предхожда от подготвителният етап, който се извършва служебно от органите на НАП без знанието и участието на бъдещото ревизирано лице. Този етап се състои от подготовка и издаване на заповед за възлагане на ревизия. Подготовката за извършване на ревизия изисква от органите по приходите да се запознаят предварително с документите, съдържащи се в данъчното досие на лицето, което ще бъде проверявано. Това включва запознаване с издадени ревизионни актове за предходни периоди, актове за установяване на административни нарушения; издадените до момента наказателни постановления на данъчнозадълженото лице; протоколи за извършени проверки, вкл. и насрещни проверки; данъчни декларации и други документи, които са свързани с данъчното състояние на лицето.

На основание на предварително събраната и анализирана информация органите по приходите изготвят план за извършването на ревизията и се издава заповед за възлагане на ревизия  на конкретно лице. Със заповедта за възлагане на ревизия се поставя началото на същинското ревизионно производство на конкретно лице.

Заповедта за възлагане на ревизия може да бъде издадена само от един от следните органи на НАП:
1/ от директорите на териториални дирекции на НАП или определен от тях орган по приходитена компетентната териториална дирекция;
2/ от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор

Съдържание на заповедта за възлагане на ревизия /препоръчва се внимателно да бъде прочетена, когато се връчи на лицето, защото в нея се съдържа важна информация/.

В заповедта за възлагане на ревизия се съдържат:
1. Данни за ревизираното лице, като наименование и лице, което го представлява; код БУЛСТАД или ЕГН;
2. Адрес на проверяваното лице;
3.  Ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията;
4. Срок за извършване на ревизията.
 
Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията на ревизираното лице. Когато срокът за извършване на ревизията се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока на ревизията, издадена от органа, възложил ревизията. Заповедта за удължаване на срока на ревизията се връчва на ревизираното лице.

Само по изключение поради фактическа сложност на случая, срокът за провеждане на ревизията може да бъде с продължителност до три години като заповедта се издава от изпълнителния директор на НАП.

Важно! Заповедта за възлагане на ревизия може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменение да заповедта за ревизия означава включване на нов период за ревизия или нов кръг от данъчни задължения. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед, която също се връчва на ревизираното лице. Изменение на заповедта за ревизия не е еднозначно със заповедта за удължаване срока на ревизията.
 
5. В заповедта за ревизия задължително трябва да се посочат ревизираният период и  видовете задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, които ще бъдат ревизирани. В заповедта за ревизия могат да бъдат посочени и други обстоятелства,  които имат значение за ревизията.

Внимание: Заповедта за възлагане на ревизията трябва внимателно да се прочете,  защото в нея се съдържат данни за предстоящата данъчна ревизия, които са важни за всеки счетоводител.
Важно! Отсъствието/ липсата на който и да било от посочените реквизити в заповедта за възлагане на ревизията е основание за оспорване на заповедта. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на самостоятелно обжалване според ДОПК. Тя се обжалва заедно с ревизионния акт. Препоръчително е, когато се открият пропуски в заповедта за възлагане на ревизия, да не се посочват на ревизиращите органи, защото те ще издадат нова заповед, в която няма да има пропуски. Но възражение за пропуски в заповедта за възлагане на ревизия, които са направени в производството по обжалване на ревизионния акт, може да доведат до отмяна на ревизионния акт.
Връчване на заповедта за ревизия: Връчването на заповедта на ревизираното лице става по общия ред за връчване на съобщения, предвиден в ДОПК. Най-често това се извършва по електронен път.
Когато заповедта за възлагане на ревизия се връчва чрез връчител, то тя се смята за връчена, ако има подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията на НАП, като се отбелязват трите имена и адреса на свидетеля и се прави бележка за това в разписката.
Внимание! Лицето, което получава заповедта за възлагане на ревизията може да откаже да я получи или умишлено не отвори email-a, с който заповедта е изпратена. Такива действия няма да спрат извършването на ревизията.
 


Ревизираното лице трябва да осигури място за провеждане на ревизията, след като му бъде връчена заповедта за ревизия и да посочи лица за контакт с органа по приходите, както и да оказва съдействие при извършването ѝ. Най-често такива лица са счетоводителите.

Ревизиращият екип е длъжен да се запознае на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установи фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията.

При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция на НАП. В този случай се съставят протокол и опис на иззетите от проверяваното лице документи. Екземпляр от протокола и описа се предоставя и на проверяваното лице.

При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на лицето, негово поделение, обект, дейност или имущество, които се намират извън населеното място, където ревизията се извършва, ревизиращите органи могат да бъдат командировани за установяването на тези обстоятелства на място.


Доказателствата в ревизионното производства се събират служебно и /или по инициатива на ревизираното лице. При събиране на доказателства  ревизираното лице е длъжно да представи всички писмени доказателства като: данни, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения.

Важно! Ревизираното лице трябва да посочи и всички лица, държавни или общински органи, при които тези доказателства се намират;

Ревизиращите органи на НАП имат право да изискват писмено от ревизираното лице да представи доказателствата, свързани с извършваната ревизия в определен  срок. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците от неизпълнението на задължението за даване на писмени обяснения.


По искане на органа по приходите ревизираното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

Внимание! В случай че ревизираното лице не представи изкваните доказателства, ревизиращият орган по приходите може да приеме, че тези доказателства  не съществуват. В този случай  ревизиращият орган по приходите ще преценява само събраните доказателства в  процеса на ревизията.

Важно! Когато поисканите от ревизиращия орган доказателства бъдат представени от ревизираното лице след определения за представянето им срок, но до изтичане на срока за представяне на възражения срещу ревизионния доклад, органът по приходите е длъжен да ги вземе под внимание и да ги обсъди.

Задължение за даване на писмени обяснения от трети лица

В ДОПК е предвидено, че писмени обяснения относно определени факти могат да бъдат поискани и от тъй наречените трети лица, които са не са собственици на фирмата като управители, директори ръководен персонал, счетоводители  служители във фирмата и други лица по преценка на ревизиращия орган, включително и роднини на собственика.

Кои трети лица са освободени от задължението да дават  писмени обяснения?

Писмени обяснения не се изискват от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно факти или да дават достоверни обяснения за тях.

Кои лица имат право да откажат да дадат писмени обяснения на ревизиращите органи?

Право да откажат да дадат писмени обяснения имат:
1. роднините на ревизираното лице по права линия без ограничения, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини по предходния текст
3. лица, които по закон са длъжни да пазят като професионална тайна определени факти и обстоятелства;

Важно! Ревизиращият орган е длъжен да уведоми писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения, ако е налице основание за това.

Ревизираното лице може да бъде призовано пред съда да даде свидетелски показания. Ревизиращият орган трябва да го предупреди писмено за тази възможност.

Лицата, които не са собственици на фирмата, но работят във фирмата, която се ревизира, могат да бъдат призовани пред съда да дадат свидетелски показания. Ревизиращият орган трябва да ги предупреди писмено за тази възможност.

Назначаване на експертизи

Тази необходимост би възникнала, когато за изясняване на някои обстоятелства  в ревизионното производство са нужни специални знания. Експертиза се възлага по инициатива на ревизиращия орган по приходите или по искане на проверяваното лице. Органът по приходите, който извършва ревизията,  преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизионното производството. Когато не е съгласен със заключението на експерта, органът по приходите, който извършва ревизията е длъжен да се мотивира.

По инициатива на органа по приходите или по искане на проверяваното лице може да се възложи допълнителна експертиза, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно. Повторната експертиза се възлага на друг експерт.


Всяко ревизионно производство може да бъде поискано да бъде спряно за определен период от време на едно или повече от следните основания:
1/ Заболяване на лице, участието на което в ревизионното производство е наложително, като собственик, представител, счетоводител. За спиране на ревизията се уведомява органът, издал заповедта за ревизия. Към искането за спиране на ревизионното производство  задължително се прилага медицински удостоверение.
2/ Когато има образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизионното производство. Ревизионното производство се спира след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано производството.
3/ При смърт на законен представител на ревизираното лице - до учредяване на настойничество или попечителство.
4/ При подаване на молба от ревизираното лице, без да са налице посочените преди основания. Например, лицето е в дългосрочна командировка или обучение. Спиране на ревизионното производство по молба на ревизираното лице може да бъде еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
5/ Ревизионното производство може да бъде спряно поради висящо производство по обмен на информация с друга държава членка на ЕС. Тогава срокът на спирането не може да е по-дълъг от 8 месеца.
6/ Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на ревизионното производство, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор.  След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното ревизионно производство.
 
Важно! Органите на НАП трябва да се произнесат в 7-дневен срок от датата на подаване на искането за спиране на ревизионно производство и да уведомят ревизираното лице. Когато органите на НАП не се произнесат в 7-дневен срок от датата на подаване на искането за спиране на ревизионното производство, е налице мълчалив отказ  на органите на НАП да уважат искането за спиране на ревизионното производство.

Ревизираното лице може да обжалва, както изричният, така и мълчаливия отказ за спиране на ревизионното производство в 14-дневен срок от получаването на отказа или от изтичане на срока за произнасянето на органа на НАП.  

Обжалването се извършва чрез органа, чийто акт се обжалва, до административния съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът, чийто отказ се обжалва.

Съдът трябва да се произнесе в 14-дневен срок от постъпването на жалбата с определение, с което отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството.

Важно! Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
 

След като, когато отпадне основанието за спиране на ревизионното производство, то се възобновява със заповед на компетентния орган на НАП, която се връчва на ревизираното лице.

Важно! Заповедта за възобновяване не подлежи на самостоятелно обжалване. Тя може да се обжалва заедно с ревизионния акт.
 

Какви актове издават ревизиращите органи след приключване на ревизията?

Ревизията завършва с издаване на ревизионен  доклад и ревизионен акт.


Ревизиращият орган, след като приключи ревизията, изготвя ревизионен доклад. Ревизионният доклад следва да се изготви от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Срокът на ревизията е посочен в заповедта за възлагане на ревизията или в допълните заповеди, ако има удължаване на този срок. Ревизиращият орган  връчва изготвения ревизионен доклад на ревизираното лице по общия ред за връчване на съобщения, т.е. на посочен от ревизираното лица email адрес или адрес за кореспонденция.

Ревизионният доклад се изготвя по образец и има еднаква форма за цялата структура на НАП. Ревизионният доклад трябва да съдържа: имената и длъжността на органите, които го съставят; номера и датата на доклада; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването ѝ; извършените процесуални действия и установените факти, обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; опис на приложените доказателства; подписи на органите по приходите, съставили доклада.

Важно! Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.
Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. Ревизионният доклад има характера на акт за констатации на данъчното състояние на лицето.

Права на ревизираното лице по връченият му ревизионен доклад

Ревизираното лице може да подаде писмено възражение до ревизиращия го орган по връчения му ревизионен доклад в 14-дневен срок.

Когато срокът за възражение е недостатъчен за ревизираното лице, то може да поиска удължаването му с един месец.

Ревизираното лице може да не подаде възражение по изготвения ревизионен доклад. Тези възражения лицето може да на прави при обжалване на ревизионния акт. Ревизираното лице не губи правото си да възразява по констатациите в ревизионния доклад и в следващите фази на ревизионното производство.

 
1. С ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
 
2. Възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
 
Производство по издаване на ревизионен акт:

Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение по връчения ревизионен доклад.
 
Ревизионният акт се връчва на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването му по реда за връчване на съобщения на ревизираното лице..
 
Органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията могат да прекратяват производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.

Съдържание  на ревизионния акт
 
Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: името и длъжността на органите, които го издават; номера и датата на акта; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването ѝ; мотиви за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; подписи на органите по приходите, издали ревизионния акт.
 
С ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
 
Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Ревизиращият орган  по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства преди издаването на ревизионния акт.
 
Ревизионният доклад се изготвя по образец и има еднаква форма за цялата структура на НАП.

Изготвеният и подписан от съставителите му ревизионният акт се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването му.

Внимание! Данъчната ревизия се прекратява и ревизионен акт не се издава, когато ревизираното физическо лице почине или ревизираното юридическо лице престане да съществува поради ликвидация.

Актовете за прекратяване на производството се връчват на наследниците и правоприемниците, които  могат да поискат продължаване на производството.

Ред за обжалване на връчен ревизионен акт:  

Връчен ревизионен акт може да се обжалва от ревизираното лице по административен  ред пред Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика “/Дирекция „ОДОП“/ и по съдебен ред пред компетентният административен съд.

Важно! Не може да се обжалва ревизионен акт направо пред съд, ако не е обжалван по административен ред. След като е получено решение на Директора на Дирекция „ОДОП“, обжалването по съдебен ред не е задължително, то е по преценка на ревизираното лице дали е съгласно с решението на Директора на Дирекция  „ОДОП“ или не е съгласно с него.

Обжалването на ревизионният акт не спира неговото изпълнение!

Обжалването на ревизионния акт започва с подаване на жалба от ревизираното лице, което не  е съгласно с връчения му ревизионен акт. Срокът за подаване на жалба е 14-дневен от връчването на ревизионния акт.
14-дневният срок започва да се брои в календарни дни от деня на връчването на ревизионния акт. Само когато срокът изтича в неработен ден, тогава срокът се продължава до края на следващия работен ден.

Особено важно! Срокът от 14 дни за подаване на жалба срещу издаден ревизионен акт е преклузивен, т.е. не може да се променя, да се удължава, да се спира да тече по  никаква причина. Пропускането на срока за подаване на жалба срещу ревизионния акте води до незабавно влизане в сила на ревизионния акт.

Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части по преценка на ревизираното лице.
 
Жалбата може да се подаде от лицето, което е собственик, или друго физическо лице, което има право да представлява ревизираното лице, или от адвокат.

Внимание! Жалба, подписана от гл. счетоводител или друго лице, което няма представителни функции във фирмата, не се приема и не се разглежда. Това са изисквания на ДОПК. Такава жалба не спира срока за обжалване.

Съдържание на жалбата
Жалбата трябва да съдържа следните реквизити
- наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник и адрес за кореспонденция;
- посочване на акта или действието, против които се подава;
- всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
0 да се посочи изрично в какво се състои искането;
- подпис на подателя.

Към жалбата се прилагат: пълномощно, когато се подава от пълномощник; писмените доказателства.
 
Жалбата се подава чрез териториалната дирекция, чийто орган е издал ревизионния акт до съответния Директор на Дирекция "ОДОП“ при Централното управление на НАП.

В ДОПК е предвидена възможност за постигане на споразумение между органите на НАП, извършили ревизията и ревизираните лица относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни, както в производството по административно обжалване, така и в производството по обжалване по съдебен ред. Предложението за споразумение относно безспорните доказателства може да се направи от ревизираното лице или от НАП.

Изпълнителният директор на НАП определя със заповед местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите "ОДОП“. Заповедта се обнародва в Държавен вестник. Понастоящем е в сила Заповед № 7, обн. ДВ бр. 4 от 2006 г.

Важно! Когато жалбата е подадена след срока, тя се оставя без разглеждане от компетентния орган не я разглежда. Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение. Решението за оставяне на просрочената жалба без разглеждане или за прекратяване на производството може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред компетентният административния съд. Директорът на Дирекция „ОДОП“ трябва в 60-дневен срок да разгледа жалбата по същество и да се произнесе с мотивирано решение.

Внимание! По изключение срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, съгласно чл. 156, ал. 7 от ДОПК.

Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването ѝ в съответната дирекция.

Обжалване по съдебен ред пред компетентния административен съд.

Важно!  Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на Директора на Дирекция  „ОДОП“.

Обжалване решението на Директора на Дирекция „ОДОП“

Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, може да се обжалва пред компетентния административен съд. Жалбата трябва да се подаде от ревизираното лице в 14-дневен срок от получаването на решението. Жалбата до съда се подава чрез съответния  Директор на Дирекция „ОДОП“, чието решение се обжалва. Директорът на Дирекция  „ОДОП“ трябва да изпрати жалбата в съда.

Важно! Директорът на Дирекция „ОДОП“ не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.

Спиране изпълнението на ревизионен акт

Обжалването на ревизионния акт по административен и по съдебен ред не спира неговото изпълнение, т.е. събирането на данъчното задължение  продължава и по време на обжалването.

Изпълнението на ревизионния акт може да бъде спряно от административния орган или от съда по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съответния орган.

Искането за спиране на изпълнението се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, или до съда, в зависимост от това на кой етап на обжалване се намира съответния ревизионен акт – пред Директора на Дирекция „ОДОП“ или пред съда.

Към искането за спиране се прилагат доказателствата за направеното обезпечение, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение.

Директорът на дирекция "ОДОП“ се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му, а съдът се произнася в 14-дневен срок.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ или съдът спират изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в съответния размер на задължението.

Когато представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, Директорът на дирекция "ОДОП“ или съдът извършват преценка и съобразно предложеното обезпечение решават дали да спрат изпълнението.

Тези органи могат да постановят спиране на изпълнението, като задължат компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.

Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.

Отказът на Директора на дирекция "ОДОП" да спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд в 7-дневен срок от получаването на решението.

Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

Определението на съда относно поисканото пред него спиране на изпълнението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
 
Заключение! Протокол от проверка, заповед за ревизия и ревизионен доклад се обжалват заедно с ревизионния акт. Те влизат в сила след влизане в сила на ревизионния акт. Ревизионният акт може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му на лицето. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ се обжалва в 14-дневен срок от получаване на решението. Влизането в сила на съдебно решение по обжалван ревизионен акт пред съд се посочва в самото решение.