Осчетоводяване на ревизионен акт за непризнаване на разходни фактури

Установените задължения с ревизионен акт се признават, когато той влезе в законна сила. Това би станало например при положение, че дружеството го е приело и е решило да не го обжалва.

В този случай след като се осчетоводят установените с ревизионния акт задължения, обикновено възникват данъчни постоянни разлики, с които следва да се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26 от ЗКПО.

Счетоводните записвания по ревизионния акт биха могли да са следните:
Дебит с/ка Други разходи (с подходящата аналитичност)
                        Кредит с/ка Задължения по ревизионен акт

Важно е както бе отбелязано по-горе, да се имат предвид разпоредбите на чл. 26, т. 3, 4 и 6 от ЗКПО относно непризнаването за данъчни цели на счетоводни разходи.

Не се признават за данъчни цели разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели (чл. 26, т. 3 от ЗКПО).

Не се признават за данъчни цели разход, отчетен от предприятието за начислен от него или от орган по приходите ДДС за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (чл. 26, т. 4 от ЗКПО).

Не се признават за данъчни цели и разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения (чл. 26, т. 6 от ЗКПО).

С оглед горепосочените разпоредби, тъй като сметките за разходи намират отражение в текущия финансов резултат на предприятието, то ще се наложи счетоводния финансов резултат да се преобразува за данъчни цели в годишната данъчна декларация.
 

С уважение: