Данък при източника при обучение, проведено от служител на австралийско дружество

Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО плащанията от всякакъв вид, получени за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит представляват „лицензионни възнаграждения". Считаме, че описаните във въпроса дейности попадат в обхвата на понятието „промишлен, търговски или научен опит" и доходът представлява лицензионно възнаграждение, за което се дължи данък при източника по чл. 195 от ЗКПО. От описаното във въпроса става ясно, че услугата се извършва от австралийското дружество и то е получател на дохода и тъй като България няма сключено СИДДО с Австралия, не могат да се търсят данъчни преференции във връзка с избягване на двойното данъчно облагане при удържането на данъка при източника.

За дължимостта на данъка при източника е от значение каква е същността на произхода на дохода, т.е. за каква дейност/услуга се заплаща възнаграждението и в този смисъл е без значение какво е записано като основание във фактурата. Ако е записано просто „обучение" в рамките на едно контролно производство проверяващият орган е в правото си да изиска допълнителни документи и доказателства, от които да е видно какъв е характерът на извършената услуга. Ако договорът или друга търговска документация сочи, че доходът представлява лицензионно възнаграждение за отстъпен ноу-хау, което не е обложено своевременно, ще бъде установено задължение за данък при източника, още повече че страните по договора са свързани лица и е твърде вероятно сделките между компаниите в групата да бъдат гледани по-внимателно.