Сделки с лица, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим

Интерес представлява последната промяна на ДОПК, влязла в сила от 2014 г., с която съществено се разширява обхватът на института „свързани лица”, като разширението е направено с цел да се включат преди всичко преки или опосредени сделки с компании, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, или т. нар. офшорни компании.
 
 
- Първото условие е липсата на влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/ територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация при поискване между Република България или Европейския съюз и съответната държава/ територия.

 
- Второто условие е макар при наличието на влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/ територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/ територия, същата отказва или не в състояние да обменя информация при поискване.

 
- Третото и най-важно условие е, когато подоходният и корпоративният данък, които данъчно задължено лице би платило в съответната държава/ територия, е с повече от 60% по-нисък от подоходния или корпоративния данък, които същото лице би платило върху същите доходи в България.

 
 
Фактът, че въпросните юрисдикции се определят в заповед на министъра на финансите, на първо място идва да покаже, че списъкът с тези юрисдикции лесно може да бъде изменян и/или допълван, т.е. той не е константен или окончателен. На следващо място обаче, въпросният списък следва да бъде изчерпателен и само посочените в него държави/ територии следва да се третират като юрисдикции с преференциален данъчен режим и то само за периода, през който имената им са били обнародвани в „Държавен вестник”. Последното е важно, тъй като създава правна сигурност за данъчно задължените лица при прилагането на данъчното законодателство и елеминира възможни спорове и тълкувания в изследваната област.
 
Разгледахме по-обстойно легалната дефиниция на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, защото, както ще видим по-нататък, същата се припокрива почти изцяло с определението за свързани лица, дадено в § 1, т. 3, б. „н“ от ДР на ДОПК. Съгласно тази разпоредба свързани лица са местно лице, сключило сделка с чуждестрастранно лице, което на първо място е регистрирано в държава, която не е страна – членка на ЕС, и в която дължимият подоходен и корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60% по-нисък от подоходния или корпоративния данък в България. Също така държавата, в която е регистрирано това чуждестранно лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.
 
 
Така например, според новата уредба под специалните данъчни регулации могат да попаднат дори и сделки, сключени между местни за България лица, или сделки между местно лице и лица, регистрирани в държави от ЕС, стига върху дейността на последните лица да се упражнява контрол от лице, регистрирано в държава с преференциален данъчен режим. Очевидно с въпросната норма се прави опит за обхващане на сделки между свързани лица не само при прякото, но и при косвеното/ опосредено държане на капитал и/или контрол на две на пръв поглед независими помежду си лица. Според нас основен мотив на анализираните данъчни промени е това да доведе до ограничаване на ползите от употребата на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, тъй като, както видяхме, всяко местно лице, търгуващо с компания, регистрирана в такава юрисдикция, или търгуващо с лице, контролирано от компания в такава юрисдикция, би се оказало под риск от данъчна регулация поради сделка със свързано лице.
 
 
Изяснявайки института на „свързаните лица”, следва да имаме предвид и нормата на чл. 13 от ЗКПО, която дава предимството на международните данъчни спогодби пред българското законодателство по въпроси, по които двете се различават. Във всяка от по-новите данъчни спогодби, изготвяни по Модела на ОИСР, сключвани от Р. България, в чл. 9 е предвидено в кои хипотези предприятия от съответните договарящи се държави, подписали спогодбата, ще се третират като свързани. Така, когато приложение следва да намери някоя от изготвените спогодби, освен дефиницията за свързани лица, дадена в ДОПК, следва да се има предвид и дефиницията, дадена в съответната международна данъчна спогодба.