Окончателен данък при получаване на услуги от ЧЮЛ от Русия

Разпоредбите на чл. 195 от ЗКПО изискват при изплащане/ начисляване на чуждестранни юридически лица на доходи от авторски и лицензионни възнаграждения (доходи по чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО) и на възнаграждения за технически услуги (доходи по чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО) да се удържа данък при източника в размер на 10 на сто от брутния размер на тези доходи. Изключение прави случая, когато се изплащат авторски и лицензионни възнаграждения на лице, което е местно на държава членка на ЕС и платецът на дохода е свързано лице с получателя на дохода – подробните изисквания за прилагане на това изключение са регламентирани в чл. 195, ал. 7 - 12.

Съгласно дефинициите на понятията, дадени в § 1 от ДР на ЗКПО:
- т. 8 "Авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност; и
- т. 9. "Възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

 
Ето защо, получената от местното юридическо лице услуга, предоставена от чуждестранното юридическо лице, местно за данъчни цели в Руската федерация, по отношение на адвокатски услуги, свързани с процесуално представителство, не представляват възнаграждения за технически услуги, което означава че същите не се облагат с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО. Щом като приложимото местно законодателство не предвижда съответният доход да подлежи на облагане, няма защо да отнасяме казуса към СИДДО с Русия, тъй като СИДДО би имала приложение, само ако местното данъчно законодателство – в случая ЗКПО, облага с данък изплатения/ начисления доход или възнаграждение.
 
От своя страна получените услуги за консултации и обучение следва ясно да се разграничат, тъй като биха могли да имат различно данъчно третиране.

Ако предоставената услуга по обучение не е свързана с елементи на консултация и без да има характер на авторски курс и лекции – например обучение на персонала за работа с дадена машина, изплатения доход не се счита за възнаграждение за техническа услуга по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и съответно начисленият/ изплатеният доход от подобно обучение не изисква платецът на дохода да облага дължимото възнаграждение с данък при източника по реда на чл 195 от ЗКПО.
 
Когато обучението е по-скоро лекционен курс и в него несъмнено присъства елементът на консултации, то тогава съответното възнаграждение за обучение следва да се приеме за възнаграждение за технически услуги и съответно подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО. В допълнение ще кажем, че възнаграждението за получените услуги за предоставени консултации по Интернет представляват възнаграждения за технически услуги, тъй като се смятат за услуги от консултантско естество и съответно също подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

Не трябва да се пропуска в случая доколко би могла да бъде приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, свързана с приоритетното прилагане на СИДДО. В този смисъл в изпълнение на цитираната норма, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Това означава, че следва да се проверят разпоредбите на СИДДО с Руската федерация, за да се провери как законодателството за предотвратяване на двойното данъчно облагане третира дохода от предоставяне на консултантски услуги и при доказани основания за прилагане на СИДДО с Русия, данък по чл. 195 от ЗКПО не следва се удържа и на съответните чуждестранни юридически лица следва да се изплаща брутната сума, която е договорена.

Считаме, че възнагражденията по предоставяне на консултантски услуги попадат в обхвата на чл. 7 Печалби от стопанска дейност от СИДДО между Република България и Руската федерация. Съгласно посочената разпоредба печалбата, получена в едната договаряща държава от предприятие на другата договаряща държава, може да се облага в първата държава единствено когато тя е получена чрез разположено там място на стопанска дейност и само тази част от нея, която се отнася към това място на стопанска дейност. След като в конкретния случай чуждестранното юридическо лице, местно за данъчни цели в Русия, няма място на стопанска дейност в България, то печалбите му от стопанска дейност, в които влизат и доходите му от възнаграждения за технически услуги, ще се облагат само съгласно данъчното законодателство в Русия.

Това на практика означава, че след като съгласно ЗКПО Вашето предприятие има задължението да обложи дохода от възнагражденията за технически услуги, а чл. 7 от СИДДО с Русия предвижда доходът (печалбата) да бъде обложен само в другата държава – в Русия, ако Вашето предприятие приложи разпоредбите на СИДДО с Руската федерация, то няма задължението да удържа данък върху начисления/ изплатен доход за възнаграждението от технически услуги в полза на чуждестранното юридическо лице, местно за данъчни цели в Русия, когато услугите не са предоставени от място на стопанска дейност, разположена на територията на Р. България.

Редът за прилагане на разпоредбите на СИДДО е уреден в ДОПК, Глава шестнадесета Особени производства, Раздел III Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица, чл. 135 – 142. Когато изплащания доход за година не надвишава 500 000 лева, чуждестранното юридическо лице, местно за данъчни цели в Русия, на основание чл. 142, ал.1 от ДОПК, следва да удостовери пред вашето дружество обстоятелствата свързани с основанията за прилагане на СИДДО с Русия по чл. 136 от ДОПК. Това означава, че руското дружество следва:
- да ви представи удостоверение от руската данъчна администрация, че е местно лице за данъчни цели на Русия по смисъла на СИДДО;
- да декларира пред вас, че е притежател на дохода от източник в Република България, който следва да му изплатите;
- да декларира, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан.

Едва след като руското предприятие ви предостави всички тези документи вие имате основание да приложите СИДДО и да не му удържате данък при източника, а да му изплатите целия доход. В случай че руското дружество събере необходимия пакет на документи, след като вече сте удържали и внесли данък при източника, то тогава то може да поиска пред съответната ТД на НАП възстановяване на така платения данък по реда на чл. 129 от ДОПК.

Обръщаме внимание на факта, че считано от 01.01.2021 година е отменена разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, според която до 2020 година се дължи лихва от датата на изтичане на срока за внасянето на данъци, подлежащи на удържане при източника, на чуждестранно лице, до датата, когато чуждестранното лице докаже наличието на основания за прилагане на съответното СИДДО.

Не на последно място следва да имате предвид, че когато сте изплатили доходи на чуждестранно ЮЛ и сте приложили разпоредбите на СИДДО, т.е. не сте обложили съответния доход или сте го обложили с по-ниска ставка, имате задължението в срок до 31 март на годината, следваща годината на прилагане на СИДДО, да подадете декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК. След като съгласно ЗКПО изплатеният доход, по повод на който е приложена СИДДО е възнаграждения за технически услуги, то при попълване на декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 000 лева, в колона “Код на вида доход” се записва:
 

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.

Облагане на доходи на чуждестранни ФЛ, изплатени у нас