Облагане на доходи на чуждестранни ФЛ, изплатени у нас
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
ООД изплаща наем на две чуждестранни физически лица с постоянен адрес в Русия и постоянно пребиваване в България. На лицата е изплатен доход общо по 333,34 лв. без ДДС. Не е удържан данък от платец на дохода. Трябва ли да подам СИДДО декларация за двете лица и в частта данъчна ставка и дължим данък какво попълвам - 10% ставка? Необходимо ли е да въвеждам и подавам справка чл. 73, ал. 1 за двете лица? Уточнение: Наетата площ се намира в гр. Хасково, наета е тераса с площ 148 кв. метра, разполеожени са развлекателни игри и съоръжения. Лицата са с постоянен адрес гр. Челябинск и са граждани на Руската федерация. Отделно имат адрес на пребиваване в България.
ООД изплаща наем на две чуждестранни физически лица с постоянен адрес в Русия и постоянно пребиваване в България. На лицата е изплатен доход общо по 333,34 лв. без ДДС. Не е удържан данък от платец на дохода. Трябва ли да подам СИДДО декларация за двете лица и в частта данъчна ставка и дължим данък какво попълвам - 10% ставка? Необходимо ли е да въвеждам и подавам справка чл. 73, ал. 1 за двете лица? Уточнение: Наетата площ се намира в гр. Хасково, наета е тераса с площ 148 кв. метра, разполеожени са развлекателни игри и съоръжения. Лицата са с постоянен адрес гр. Челябинск и са граждани на Руската федерация. Отделно имат адрес на пребиваване в България.
Отговор:
|
За целите на данъчното облагане на дохода от наем на първо място следва да се определи дали наемодателят е местно лице за данъчни цели в България. Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Видно от текста на разпоредбата, наличието на постоянен адрес в България не е достатъчно, за да придобие лицето статут на местно за данъчни цели тук. Ако центърът на жизнените му интереси по смисъла на ал. 4 от разпоредбата не е в България и лицето не пребивава в страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, то се счита за чуждестранно лице, дори и да има постоянен адрес в България. В този случай доходът е облагаем с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, когато не е реализиран чрез определена база в страната, като самият недвижим имот – предмет на наемния договор, не се счита за определена база. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, като се прилага данъчна ставка 10% (чл. 37, ал. 2, чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 4 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Данъчното задължение се декларира с декларацията по чл. 55, ал. 1 от закона в срока за внасянето му. Съгласно чл. 6, ал. 1 от СИДДО между България и Руската федерация доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава. Спогодбата не предвижда каквото и да било преференциално данъчно третиране в държавата на източника на дохода и е неприложима за доходите на чуждестранни лица от наем на недвижимо имущество, което се намира в България. Това означава, че окончателният данък по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 4 на местни лица за данъчни цели на Руската федерация следва да се удържи и внесе от платеца на дохода по общия ред на ЗДДФЛ. Тъй като не са налице преференции съгласно СИДДО не се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК. Ако лицата са местни за данъчни цели в България по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на чл. 4 от ЗДДФЛ, доходът е облагаем по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ. В този случай платецът на дохода е задължен да удържи и внесе авансово данъка съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗДДФЛ. При определяне на облагаемия доход придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Удържаният данък се внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на изплащането на дохода. Данъчното задължение се декларира с декларацията по чл. 55, ал. 1 от закона в срока за внасянето му. Не се удържа и внася авансов данък по чл. 44, ал. 4 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. С уважение:   |
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
07Февр2023
Деклариране у нас на изплатен доход на лице, местно за Унгария
от Елена Илиева
на 07 Февр 2023
01Февр2023
Прилагане на СИДДО при получаване на консултантски услуги от австрийски гражданин
от Христо Досев
на 01 Февр 2023
08Дек2022
Разпределяне на дивидент към собственик на българско дръжество от Обединеното кралство
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Дек 2022
07Дек2022
Данък при източника при получаване на услуги от датско адвокатско дружество
от Елена Илиева
на 07 Дек 2022
05Окт2022
Данък при източника по доставка на софтуерни лицензи към казахстанско дружество
от проф. д-р Любка Ценова
на 05 Окт 2022
29Септ2022
Деклариране на пенсия от Франция, получавана от френско лице, местно на България
от Елена Илиева
на 29 Септ 2022