Облагане с туристически данък по ЗМДТ

Първообраза на туристическият данък (ТД) по ЗМДТ е туристическата такса, която бе отменена с ДВ бр.98/2010 г. считано от 01.-1.2011 г. и слизайки от гл. 3-та, р-л 4-ти на закона се прероди в ТД, чрез своето преместване в гл. 2-ра, р-л 7-ми, където са установени текстовете на местните данъци. Преди това още от 2004 г., въпреки че таксите тогава постъпват в общинския бюджет, общините нямаха възможност свободно да разполагат с тях. Приходите от туристическия данък се разходват само за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма (тогава такси по чл. 93, ал. 3 от ЗМДТ).

Това са следните изрично определени дейности:
- изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища, свързващи курортите с аерогари, ж.п. гари и автогари, както и с културните ценности;
- опазване, поддържане и развитие на зелените площи;
- изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите;
- реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината.
 
Предполагам, че главната цел на така трансформираните местни приходи в сила от 1 януари 2011 г., беше доста ниската събираемост на туристическите такси и липсата на административен капацитет на общините да се даде статут на туристическите такси на данък, което увлече законодателя да създаде подобие на патентен данък, предвид обстоятелството, че туристическият данък не можеше да се внася под определен от чл. 61с ЗМДТ размер. Това позволи на общините, без да отделят допълнителни харчове за администрирането на данъка, да повишават приходите си в общинския бюджет.
 
Засегнати, разбира се, от така направените изменения в ЗМДТ се оказаха туризма и хотелиерският бранш, които отправиха искане за противоконституционност за нормата на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ. Тези норми даваха основната особеност на законодателната уредба на туристическия данък, а именно, че лицето не може да внася данъка под определен размер, независимо от действителната заетост в местата за настаняване и доходите от дейността. Съгласно чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ, когато сборът на данъка за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година. Този данък беше дължим без значение дали лицето ползва обекта или не, т.е. лицето не може да противопостави възражение, че не е извършвало дейност през периода или през част от периода или че дейността му е сезонна.
 
В закона бе определена и формулата, по която се определя данъкът в чл. 61с, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ.
 
Със свое Решение № 5 от 5 април 2012 г. по конституционно дело № 13 от 2011 г. Обн., ДВ. бр.30 от 17 Април 2012 г. Конституционния съд на Република България се  произнесе по искането. В мотивите си Конституционният съд прие, че се установява, че в правната регламентация на туристическия данък (чл. 61р, чл. 61с и чл. 61т ЗМДТ) са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци. Този законодателен подход според Конституционния съд противоречи на чл. 60, ал. 1 КРБ, съгласно който понятията "доходи и имущество" изискват разграничаване между подоходните и имуществените данъци и недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата. С оглед на това с решението си Конституционния съд обявява за противоконституционни ал. 4 и ал. 5 на чл. 61с от ЗМДТ.
 
Това, както и се очакваше, рязко снижи ефективността на въведения туристически данък за общините, доколкото чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ бяха сърцевината на този данък, според нормотворците.
     
Все пак решението на Конституционния съд има действие занапред, т.е. от април 2012г., но за всички останали случаи през време на действие на тези текстове. т.е. от 01.01.2011г. до 31.12.2011 г., тази несправедливост бе реализирана. За да илюстрираме разликата, която би се получила в платения данък, ще развием един числов пример:
 
Казус 1:  В семен хотел 3 звезди собственост на фирма „Х“ в община „У“, която е определила за тази категория ставка от 1,40 лева/нощувка, извършва дейност по настаняване през 2011 г. Капацитетът на семейния хотел е 10 стаи с по 2 легла всяка. Броя на нощувките по месеци е както следва:
                 

 
Въпросът е какъв ще бъде ТД през 2011г.?
 
Отговор: Според отменената формула размерът на годишния данък ще бъде коригиран по следния начин и изчислена разликата за довнасяне:
 
    = (1,40 х 20 х 360 х 30/100) – 2 501,80 лв.*
    = 3 024,00 – 2 501,80 = 522,20 лв.
 
От примера се вижда, че разликата, която трябва да се довнесе за 2011 г. по отменения текст на ал. 4 и 5 от чл. 61 с е 522,20 лева, която разлика идва от незаетия до минимално обявената за внасяне на ТД заетост от 30% в годишен разрез от действащия тогава текст на закона и неговата деиствителна заетост от около 25%.
       
 *сума на платения авансово данък за всеки месец през годината на база реални нощувки (1 787 бр. х 1,40 лева)
 
 
Субекти на облагането с ТД са лицата, предлагащи нощувки. Това са лицата, осъществяващи хотелиерска дейност. Това е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по Закона за туризма или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи.
 
Обектите на облагане съгласно чл. 61р ЗМДТ с туристически данък се облагат нощувките. Това са услугите по настаняване в определените за настаняване места от чл. 3, ал. 2 на Закона за туризма - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили; семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
     
Задължените лица внасят данъка в приход на общинският бюджет по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма. Следователно, ако едно лице има няколко обекта в различни общини, то трябва да внесе данъка във всяка от общините, където се намират тези обекти.
 
 
Независимо, че лицата определят и внасят сумата на туристическия данък всеки месец, то ДЕКЛАРАЦИЯ се подава след приключването на календарната година. Задължените лица подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година. Декларацията ще се подава във всяка община, където лицето има регистрирани средства за подслон или места за настаняване и съответно до 1 март следва да се внесе и дължимия данък.
 
В сила от 01.01.2015 г. е създадена нова алинея в чл. 3 от ЗМДТ. Съответно съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗМДТ данъчните декларации могат да се подават и по електронен път по реда на ДОПК. Следва да се има предвид обаче, че тази норма не създава задължение за общините, обвързано с определени срокове, да въведат възможността да се подават декларации по електронен път, което я прави една пожелателна, недействаща законова норма. Тази норма регламентира възможността на общините чрез препращане към правния ред на ДОПК, да организират възможността за подаване по електронен път на декларации съгласно ЗМДТ. Редът за подаване на декларации по електронен път е регламентиран от чл. 102 от ДОПК. Съответно съгласно тази разпоредба подаването се извършва с квалифициран електронен подпис. Следва да се има предвид, че общината следва да е осигурила електронна система, през която да се извършва подаването по електронен път на декларациите, с оглед изпълнението на изискването на ДОПК при приемането на така подадените декларации, документи или данни, да се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение. В сила от 01.01.2015 г. изрично е уредена възможността декларации, документи или данни по електронен път да се подават не само чрез квалифициран електронен подпис, но и чрез издаван от Националната агенция за приходите персонален идентификационен код. Към настоящия момент обаче тази възможност не може да се ползва от общините при подаване на декларации по електронен път. Подаването на декларацията за облагане с туристически данък следва да се разграничава от подаването на справки-декларации по електронен път по смисъла на чл. 116, ал. 5 от ЗТ. Касае се за справката декларация относно броя на реализираните нощувки през месеца, която се подава по реда на чл. 116 от ЗТ. За реда за подаване на тази справка ЗТ не препраща към ДОПК и съответно тази справка може да се подаде по електронен път на електронната поща на съответното звено „Местни данъци и такси“ в общината. Това обаче не е редът на ДОПК и съответно по този начин не може да се изпълни едно от основните изисквания на ДОПК – да се генерира автоматично издаване на входящ номер и дата, които да се изпратят на подателя с електронно съобщение. При подаването на декларация по чл. 61р от  ЗМДТ задължените лица следва да съобразят данните, подадени от тях по реда на чл. 116 от ЗТ, за които реализирани нощувки те вече са платили данък и да не се допусне разминаване на данните по декларацията по чл. 61р от ЗМДТ с данните по месечните справки декларации.
 
С подаването на декларация по чл. 61р от ЗМДТ лицата изпълняват едно от основните си задължения относно деклариране на обстоятелства, когато това се изисква със закон.
 
Данъкът се определя за всяка нощувка. Компетентен да определи размера е общинският съвет. Данъкът се определя за всяка нощувка с наредбата на общинския съвет в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.
 
Размерът се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка. Или това може да се представи по следната елементарна формула:
 
ТД =  Н х СД  , където
 
Н – брой нощувки за периода
СД- данъчна ставка за съответна категория места за настаняване и община
 
Данъчния период е календарен месец и дължимият данък се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
 
Казус 2: Ползвайки същите данни, както в казус 1, само, че пренасяме действията през съответните месеци на 2012 г. се пита, какъв ще бъде размерът на месечната вноска за ТД през месеците януари и септември?
 
Отговор:
- За месец янури 2012г. прилагайки горепосочената формула ще се получи следния размер на данъка: ТД= 30 х 1,40 = 42,00 лева.
- За месец септември съответно:     ТД= 211 х 1,40 = 295,40 лева
   
 
Неспазването на разпоредбите  по текстовете регламентиращи ТД от ЗМДТ, води до налагане на виновните лица глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.
 
Трябва да отбележим, че не се смята за административно нарушение не плащането в срок на данъците и таксите по този закон. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
    
Процесуалния ред за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления е този на Закона за административните нарушения и наказания.