ДДС – туристически услуги

Съгласно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), а именно чл. 66 – доставката по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, се облага с намалена данъчна ставка в размер 9 на сто. За целите на прилагане на тази разпоредба е необходимо доставката по настаняване да отговаря на конкретни изисквания. Прилагането на намалената ставка не е поставено в зависимост от статута на лицата, които извършват тази доставка. От така цитирания законов текст става ясно, че от занижената ставка могат да се възползват всички, които осъществяват “настаняване” съгласно разпоредбите на по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС, и да прилагат намалената ставка, без значение дали са хотелиери. Това води до заключението, че всички доставчици на така посочените услуги (чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ)) се третират по един и същи начин според разпоредбите на ЗДДС при предоставянето на посочените услуги. На практика освен хотелиерите, туроператорите и други трети лица, които предлагат основни туристически услуги и услуги по настаняване, имат право да се възползват от занижената ставка от 9 % (например, предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани). Според § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС тези основни туристически услуги се явяват нощувките, храненето и транспортните услуги.
 
 
Друг пример: в практиката се случва да се предоставят хотелски услуги на друг хотелиер, настаняване на туристи за нощувка, направили резервация и платили авансово за друг хотел, но поради изчерпал се капацитет или дублиране на резервации, гостите следва да бъдат преместени в друг хотел. В тази ситуация новият хотелиер получава заплащане, но не директно от туристите, а от първоначалния хотелиер. В посочения пример е съществено да се отбележи, че хотелиер предоставя на друг хотелиер доставката на услуга по настаняване, в която е включена нощувка. В този случай хотелиерът предоставя услуга с предмет “настаняване” на туроператор, на физическо или на юридическо лице и следва да обложи доставката с данъчна ставка в размер 9 %. Следователно и в случаите на доставка по настаняване, предоставено от един хотелиер на друг хотелиер, може да се приложи намалената ставка.
 
Ако гостите на хотела желаят и доплатят за преминаване от пакет с изхранване на база полупансион към пакет пълен пансион, следва да се използва ставка от 20%, защото доставката на хранене не е договорена с обща цена на нощувката.
 
Друг пример: предлагат се туристически пакети с обща цена, които включват нощувка, пълен пансион, спа процедури и транспортна услуга – летищен трансфер. За извършване на транспортната услуга се ползват услугите на автобусна фирма. Въпросът е как следва да се извърши облагането с ДДС на предоставените услуги. За да се определи данъчният режим на предоставените услуги, е необходимо да се направи преценка дали услугите, които са включени в пакета, имат съпътстващ характер спрямо основната доставка по настаняване или по скоро второстепенен характер. По отношение на доставката по настаняване, която включва нощувка, пълен пансион и спа процедури, която се предлага с обща цена за всички клиенти и при условие че доставката по хранене и допълнителната услуга – спа процедури, нямат самостоятелна ценност, и стойността им спрямо общата цена е с несъществен дял, е приложима намалената данъчна ставка от 9%. Т.е. гореупоменатото Указание ни навежда на тезата, че ако храненето или транспортът са неделима част от нощувката, може да се прилага данъчна ставка от 9 %. В заключение – според Указанието, храненето и транспортът могат да се облагат със ставка 9% само ако се явяват съпътстващи услуга по настаняването и цената им не заема съществен дял от общата договорена сума на услугите. Същевременно ако хотелиерът предостави услуга по транспорт до далечна дестинация в допълнение към основната туристическа услуга, то тогава това е отделна услуга и следователно трябва да  се приложи ставка от 20 %.
 
 
Независимо кой метод бива използван, резултатите съгласно Указанието следва да бъдат едни и същи.
 
Интересно е да се обърне внимание и на Глава шестнадесета от ЗДДС за предоставяне на обща туристическа услуга. Съгласно чл. 136, когато туроператор  предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващо лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. Тази услуга подлежи на облагане според правилата на глава 16 от ЗДДС. Лицата, които могат да се приемат за доставчици на обща туристическа услуга, са туроператорите. А понятието туроператор се ползва в смисъла, който ЗТ му придава (ДВ, бр. 19/08.03.2011 г. в сила от 08.03.2011 г.). Получател пък на общата туристическа услуга е т. нар. “пътуващо лице”. Според § 1, т. 37а от ДР на ЗДДС това е всяко лице – получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел по следваща продажба. Следва да се отбележи, че стоките и услугите, от които пътуващо лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващо лице без изменение.
 

Туроператорите документират извършените от тях доставки на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такива доставки, с издаването на фактури и известия към фактури, в които не се посочва данък. Фактурите се издават в срок до 5 дни от датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане) или от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а известията към фактурите – в срок до 5 дни от изменението на общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката. Облагането с ДДС става чрез отразяване на протокола в дневника за продажбите за данъчния период, за който се отнасят. За доставките на туристически услуги туроператорът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона, който не се включва в дневника за продажбите.
 
За ДДС, който е начислен за закупени, внесени или придобити по друг начин стоки и услуги, които са предназначени за последващи доставки, туроператорът няма правото да упражни данъчен кредит според чл. 141 от ЗДДС. Право на данъчен кредит ще възникне за стоки или услуги, които използва, за да осъществи своята дейност и от които същевременно пътуващото лице не се възползва пряко. Това е например електрическата енергия.
 
 
Така ограничението за прилагане на специалния ред на облагане на туристическите услуги остана само по отношение доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице – чл. 136, ал. 3 от закона. Това е напълно логично, защото туристическите агенти нито са в състояние да извършват такива доставки, нито пък да получават от свое име стоки и услуги, които да предоставят на туриста (пътуващото лице) без изменение. Туристическите агенти са посредници при продажбите на организирани пътувания, на пътнически превози и на допълнителни туристически услуги – те не доставят от свое име тези услуги.
 
Глава шестнадесета от ЗДДС респективно чл. 136 се прилага и когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, на друг туроператор във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които пътуващото лице се възползва пряко. Законодателят с последната промяна прави разграничение – когато към обща туристическа услуга, освен стоките или услугите, закупени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко, туроператорът предоставя като част от доставката и стоки или услуги, които не са закупени от други данъчно задължени лица, за тези стоки и услуги се прилага общият режим на закона.