Фактуриране на продажби към ФЛ и ЮЛ от ЕС

Продажбите на физически и юридически лица в България са обикновени облагаеми доставки, които се документират по обичайния начин – при получател данъчно незадължено физическо лице може да не се издава фактура, а продажбите да се включат в отчета за продажбите по чл. 119 от ЗДДС. Тези доставки се декларират в дневника за покупките в колони 10, 11, и 12.

Доставките, по които стоката се изпраща от България до страна членка на ЕС и получателят е регистриран по ДДС в друга страна членка на ЕС, представляват ВОД. Документират се с фактура по общия ред, в която се посочва текстът „обратно начисляване", ако са изпълнени изискванията за прилагане на нулева ставка при ВОД. Доставката се посочва в колона 20 на дневника за продажбите и се подава ВИЕС-декларация.

Доставките на стоки, които се транспортират от или за сметка на доставчика от България до друга страна членка на ЕС и по които получатели са данъчно незадължени лица или данъчно задължени лица, които не са регистрирани по ДДС, представляват вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (чл. 14 от ЗДДС). До натрупване на оборот от 10 000 евро през текущата или предходната календарна година, тези доставки са с място на изпълнение в България и се облагат се с български ДДС (чл. 20б от ЗДДС). Документират се и се декларират като обичайни вътрешни доставки, както е описано в първия абзац на отговора.

Когато обемът на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки надхвърли прага по чл. 20б от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърля прагът, се определя по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС и е там, където завършва транспортът на стоката. От този момент нататък данъкът за тези доставки се дължи в държавата членка, в която завършва транспортът на стоката и доставчикът има два варианта за изпълнение на данъчните си задължения. Първият вариант е да се регистрира във всяка държава членка, в която извършва такива доставки и дължи данък. В тези случаи регистрацията, документирането и декларирането на доставките и данъка е съгласно вътрешното данъчно законодателство на всяка държава членка. Вторият вариант е да предприеме в България специална регистрация за режим „в Съюза" и да декларира и отчита всички вътреобщностни дистанционни продажби на стоки през портала OSS веднъж на тримесечие, като подава отделна справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Ако се издава фактура за доставката, то тя следва да отговаря на изискванията на българския ЗДДС на основание чл. 158, ал. 7 от ЗДДС. Съгласно чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС лице, регистрирано за режим „в Съюза", за доставките, за които прилага този режим, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на съответния данъчен период. Данните от отчета за продажбите по чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС се отразяват на един ред в дневника за продажбите, като се попълват колони 1 - 5 и 23. В тези случаи издадените фактури за доставките не се отразяват в дневника за продажбите за периода.

 

Бихме желали да напомним, че използването на виртуален ПОС-терминал за плащане с дебитни или кредитни карти, включително и когато плащането се извършва през чуждестранни платежни системи по типа на PayPal, не освобождава доставчика от задължението за издаване на фискален бон съгласно Наредба Н-18. В конкретния случай би бил приложим облекченият ред за издаване на заместващ документ по чл. 3, ал. 17 от Наредбата, ако са изпълнени условията, посочени в разпоредбата и глава 7г от Наредба Н-18.