Последици при неиздаване на фактура за аванс за рализирани СМР

В случая не става ясно, дали предприятието е платило 100% авансово съответната услуга или авансовото плащане е само частично. Според чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС, при настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им. Тоест ако за получената СМР услуга Вие сте заплатили цялата стойност и съответно за плащането сте получили съответните фактури, неиздаването на „нулева“ фактура не представлява нарушение на ЗДДС, респективно този факт сам по себе си не представлява пречка за упражняване на данъчния кредит по издадените фактури за направените авансови плащания.

Според нас проблемът е по-скоро счетоводен, тъй като след като СМР са били завършени, Вие е следвало в същия този период да отчетете изразходените средства (отчитани до момента като аванс по счетоводна сметка 402 – Доставчици по аванси) в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и съгласно тяхната икономическа същност – като ДМА, подобрение на ДМА, ремонт на актив или друг актив. Ето защо по наше мнение, след като СМР са били завършени и при условие че доставчикът е отказал да документира завършената работа (с протокол например, констативен акт или друг подобен документ), Вашето предприятие е следвало да документира завършената СМР услуга и съответно да отчете сумата като актив или разход така, както изискват счетоводните стандарти. Явно налице е допусната счетоводна грешка, която следва да бъде коригирана според правилата на СС 8 (ако предприятието прилага НСС като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети).

Освен коригиране на грешката за счетоводни цели, Вашето предприятие следва да приложи изискванията на ЗКПО за коригиране на счетоводната грешка и за данъчни цели. Най-общо чл. 75, ал. 1 от ЗКПО изисква при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62 от ЗКПО. Това налага промяната в стойностите на актива да се отразят в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години. Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако не е била допусната счетоводната грешка. При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако предприятието не би допуснало тази счетоводна грешка.
 
Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по предходното изречение.

За допуснатата счетоводна грешка данъчно задълженото лице следва да уведоми писмено компетентната ТД на НАП, която има задължението в 30-дневен срок от получаване на уведомлението да предприеме действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период на допускане на грешката.

Не на последно място Ви обръщаме внимание, че ако има издадена само фактура за авансово плащане без придружаващи документи към нея (договор, протоколи за извършени дейности и др.п.), формираният актив или разход няма да бъде признат за данъчни цели от гледна точка на ЗКПО на основание чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗКПО.