Фактуриране на авансово плащане за продажба на автомобил по маржа на цената

Чл. 25, ал. 7 от ЗДДС определя общото правило за изискуемост на данъка при авансово плащане и то гласи, че когато преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Когато се прилага облагане на маржа на цената има специална разпоредба в чл. 144, ал. 3 от закона и тя определя, че данъкът за доставките по чл.143 става изискуем на последния ден от данъчният период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката. Следователно, за получено авансово плащане (цялостно или частично) по доставка, по която доставчикът прилага специалния ред на облагане маржа на цената по чл. 143 от ЗДДС не възниква изискуемост на данъка, на основание чл. 144, ал. 3 от ЗДДС.

За полученото авансово плащане, съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС дилърът е длъжен да издаде фактура. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗДДС във фактурата дилърът вписва „режим на облагане на маржа - стоки втора употреба“. Съгласно чл. 89 от ППЗДДС във фактурите и известията към тях дилърите не посочват данъчна основа и данък, а фактурите и известията към фактурите се описват в дневника за продажбите за съответния период, без за тях да се попълва информацията в колони 9 - 25 на приложение № 10.

Данъкът за доставката става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката. Това означава, че протоколът по чл. 90 от ППЗДДС се издава и отразява през данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие на доставката - прехвърляне правото на собственост върху стоката.