Данък при източника при доставка на техническа услуга от Франция

Предоставената във въпроса информация е доста оскъдна и ще базираме отговора на няколко предположения, които са от съществено значение за данъчното облагане на въпросния доход. Във въпроса е описано, че консултантът е местно лице за данъчни цели във Франция, но не е посочено изрично дали е физическо или юридическо лице и приемаме, че става въпрос за физическо лице. На следващо място допускаме, че изплащаният доход попада в обхвата на техническите услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО и съответно е облагаем с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Ставката на данъка в тези случаи е 10% съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ. На последно място и както е посочено във въпроса приемаме, че доходът попада в обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги по смисъла на чл. 10, ал. 4 от СИДДО между Франция и България.
 
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от посочената СИДДО авторски и лицензионни възнаграждения (включително и възнаграждения за технически услуги по смисъла на спогодбата), произтичащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава. Все пак тези възнаграждения подлежат на облагане и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно нейното законодателство, но ако действително ползуващото възнагражденията лице е местно лице на другата договаряща държава, определеният данък не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията. Това означава, че възнаграждението за технически услуги от източник в България във всички случаи ще бъде облагаемо с данък при източника тук, като при прилагане на СИДДО данъкът е в размер на 5%, а ако спогодбата не бъде приложена, доходът е облагаем със стандартната ставка от 10%.
 
Процедурата за прилагане на СИДДО е разписана в глава шестнадесета, раздел ІІІ, членове от 135 до 142 включително от ДОПК. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основанията за прилагане на СИДДО са изчерпателно изброени в чл. 136 от ДОПК. В общия случай тези основания се удостоверяват пред НАП, като обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се посочват в искане по образец. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.
 
В чл. 142 от ДОПК е предвиден особен ред за удостоверяване на обстоятелствата за прилагане на данъчни облекчения съгласно СИДДО и, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава. Платецът на дохода подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК до 31 март на следващата година.
 
В резюме на въпроса, ако доходът не надвишава 500 000 лв. годишно и получателят на дохода представи пред Вас изискуемите в чл. 137 от ДОПК документи, с които се удостоверяват обстоятелствата по чл. 136 от кодекса, имате право да приложите данъчното облекчение по СИДДО и съответно да удържите окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ в размер на 5%. Ако доходът е над 500 000 лв. годишно имате право да приложите намалената ставка само след получаване от НАП на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО. В останалите случаи следва да приложите стандартната ставка и да удържите данък по чл. 37 от ЗДДФЛ в размер на 10% от брутната сума на дохода.

 

С уважение:

Още за данък при източника:

Нормативна рамка

ДОПК

ЗДДФЛ

СИДДО с Франция