Данък натура и данъчен кредит за автомобили, ползвани за лични и служебни нужди

Съгласно определението за разходи в натура, дефинирано в §1, т. 83 от ДР на ЗКПО, когато активите, които се ползват както за служебни цели, така и за лични нужди, са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Следователно при определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура по чл. 204, ал. 1, т. 4 от закона е без значение с каква отчетна стойност е заведен счетоводно автомобилът и какъв модел за амортизация е определен за счетоводни цели. От въпроса не става ясно на какво основание автомобилът е заведен само с 50% от покупната му стойност и дали това е основание да бъде заведен със същата стойност и в данъчния амортизационен план. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Ако автомобилът е включен в данъчния амортизационен план с пълната си покупна цена, при определяне на данъчната основа за данъка върху разходите ще участва съответно и пълната сума на данъчните амортизации за този актив, определени за съответната година.
 
Както и останалите разходи, облагаеми с данък върху разходите по част четвърта от ЗКПО и на основание чл. 206, ал. 1 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
 
Данъчната основа за данъка върху разходите в натура, свързани с превозни средства се определя по реда на чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно текста на разпоредбата при определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи за календарната година, свързани с даденото превозно средство, се умножи или по определеното съотношение на база километри, съответно време или по фиксираното съотношение 50:50. Видно от текста на разпоредбата, чисто технически данъчната основа се определя в следните три стъпки:
1. Отчитане на общия обем на разходите, свързани с даденото превозно средство в течение на календарната година, както за служебно, така и за лично ползване.
2. Определяне на коефициента на съотношението на служебно към лично ползване.
3. В края на календарната година към общия обем на разходите за цялата година по т. 1 се прилага коефициентът по т. 2, изчислен на база използването на автомобила през цялата календарна година и полученият резултат представлява данъчната основа за данъка върху разходите.

Към така получената сума след стъпка 3. се прилага данъчната ставка от 10% за определяне размера на данъка върху разходите за цялата календарна година.

Предвид горното не е особено удачно в течение на годината, при натрупване на разходите всяка конкретна сума на разхода да се дели в съотношение и съответно да се начислява данък, тъй като при този подход е силно вероятно да се получат отклонения в годишен аспект, най-малкото заради закръгленията.
 
В случай че предприятието реши личното ползване на служебни активи да се заплаща от лицата, това не генерира приход, а съответната сума, още в момента на извършване на разхода, следва да се отнесе на разчет като вземане от съответното лице, а не като разход.

С уважение: