Облагане с данък при изочника на консултантски услуги
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Дружеството ни е получател на консултантски услуги, извършени от доставчик с място на стопанска дейност в Германия. От същата фирма имаме закупен софтуер, за който имаме необходимост да разширим приложението му в дейността на дружеството. За целта се обърнахме към фирмата с конкретни въпроси, търсейки отговор могат ли да изпълнят изискванията ни, относно бъдещото по-широко приложение на програмата. И така се започна комуникация, в резултат на което получихме фактурата за консултантски услуги, които ще се извършват в срок до края на годината.
1. Услугата по консултирането попада ли в обхвата на услуги, облагаеми с данък при източника?
2. В случай че се наложи доработка на софтуера, с цел да се отговори на нашите потребности, ще трябва ли сумата за тази доработка, да обложим с данък при източника?
Получен е уред от Германия, който ще ползваме под наем. Услугата попада ли в обхвата на облагаемите с данък при източника?
Дружеството ни е получател на консултантски услуги, извършени от доставчик с място на стопанска дейност в Германия. От същата фирма имаме закупен софтуер, за който имаме необходимост да разширим приложението му в дейността на дружеството. За целта се обърнахме към фирмата с конкретни въпроси, търсейки отговор могат ли да изпълнят изискванията ни, относно бъдещото по-широко приложение на програмата. И така се започна комуникация, в резултат на което получихме фактурата за консултантски услуги, които ще се извършват в срок до края на годината.
1. Услугата по консултирането попада ли в обхвата на услуги, облагаеми с данък при източника?
2. В случай че се наложи доработка на софтуера, с цел да се отговори на нашите потребности, ще трябва ли сумата за тази доработка, да обложим с данък при източника?
Получен е уред от Германия, който ще ползваме под наем. Услугата попада ли в обхвата на облагаемите с данък при източника?
Отговор:
Въпросът касае облагането с данък при източника по ЗКПО на три различни вида доходи и ще се спрем поотделно на всеки от тях:
Относно облагането на дохода за доработка на софтуер:
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 и чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от авторски и лицензионни възнаграждения от източник в България се облагат с данък при източника. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер... Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Видно от текста на разпоредбата, на облагане с данък при източника подлежат само доходите за правото на търговско използване на софтуер. Всички останали плащания за ползване на софтуер за вътрешнофирмени нужди не попадат в обхвата на определението, включително и когато обект на използване е софтуер, създаден или адаптиран за нуждите на конкретната фирма. От въпроса не става съвсем ясно дали доходът е за правото на използване на софтуер или във връзка с договор за доработка на конкретни параметри на софтуера, съгласно спецификацията на българската фирма. Във втория случай е възможно да се касае не за право на използване, а за плащане по договор за услуга по изработка/ доработка на софтуер, която е извън обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения.
При така описания казус считаме, че плащанията за доработка на софтуер не са обект на облагане с данък при източника по ЗКПО.
Относно облагането на възнаграждението за консултантски услуги:
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 и чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от възнаграждения за технически услуги от източник в България се облагат с данък при източника. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Възнаграждението, което изплащате на немското дружество, би попаднало в обхвата на техническите услуги, ако има характер на консултация, т.е. изпълнителят използва специфични знания и умения, за да реши проблем на възложителя, извършвайки анализ и давайки препоръки, съвети, напътствия и под. В този случай доходът подлежи на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО като възнаграждение за технически услуги.
В СИДДО между България и Германия консултантските услуги и по-общо техническите услуги не са изрично дефинирани. Когато такива услуги се извършват от юридическо лице и не са свързани с място на стопанска дейност в другата договаряща държава попадат в обхвата на доходите по чл. 7, ал. 1 от спогодбата и са облагаеми само в държавата, на която получателят на дохода е местно лице. В конкретния случай, при прилагане на СИДДО между България и Германия, възнагражденията за консултантски услуги биха били необлагаеми с данък при източника в България.
Облекченията, предвидени в СИДДО, не се прилагат автоматично и за ползването им следва да се приложи процедурата по членове от 135 до 142 от ДОПК. Ако доходите от източник в България с в годишен размер под 500 000 лв. може да се ползва особеният ред за удостоверяване на обстоятелствата пред платеца на дохода. В този случай се подава в НАП декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в срок до 31-ви март на следващата година.
Относно облагането на наемното плащане за ползване на уред:
За целите на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО доходите от наем на уреда попадат в две хипотези на чл. 12, ал. 5 от закона, които в голяма степен се припокриват. От една страна попадат в т. 2 от разпоредбата като доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество, а от друга страна са включени и в обхвата на т. 3 „авторски и лицензионни възнаграждения", които съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗКПО включват и плащанията от всякакъв вид за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Видно от текста на разпоредбата, доходът на чуждестранно юридическо лице от наем на уред е облагаем с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, освен ако не е освободен от облагане при условията на алинеи от 7 до 12 (от описаното във въпроса не може да се предположи, че има вероятност условията да са изпълнени).
В СИДДО между България и Германия авторските и лицензионни възнаграждения са посочени в чл. 12. Съгласно ал. 3, буква „б" от разпоредбата терминът включва също и плащания от всякакъв вид за използване или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване. Разпоредбата на буква "б" ще престане да се прилага по отношение на суми, изплатени след 31.12.2014 г.
Следователно, към момента възнагражденията на използване на промишлено, търговско и научно оборудване са извън обхвата на чл. 12, който предвижда възможност за облагането им с данък при източника и при прилагане на СИДДО този доход, изплатен от българско дружество на чуждестранно юридическо лице, което е местно за данъчни цели в Германия, би бил необлагаем в България.
Както вече посочихме в предишната част, облекченията, предвидени в СИДДО не се прилагат автоматично. Освобождаването от облагане с данък при източника се извършва чрез прилагане на процедурата по членове 135 - 142 от ЗКПО.
Относно облагането на дохода за доработка на софтуер:
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 и чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от авторски и лицензионни възнаграждения от източник в България се облагат с данък при източника. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер... Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Видно от текста на разпоредбата, на облагане с данък при източника подлежат само доходите за правото на търговско използване на софтуер. Всички останали плащания за ползване на софтуер за вътрешнофирмени нужди не попадат в обхвата на определението, включително и когато обект на използване е софтуер, създаден или адаптиран за нуждите на конкретната фирма. От въпроса не става съвсем ясно дали доходът е за правото на използване на софтуер или във връзка с договор за доработка на конкретни параметри на софтуера, съгласно спецификацията на българската фирма. Във втория случай е възможно да се касае не за право на използване, а за плащане по договор за услуга по изработка/ доработка на софтуер, която е извън обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения.
При така описания казус считаме, че плащанията за доработка на софтуер не са обект на облагане с данък при източника по ЗКПО.
Относно облагането на възнаграждението за консултантски услуги:
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 и чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от възнаграждения за технически услуги от източник в България се облагат с данък при източника. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Възнаграждението, което изплащате на немското дружество, би попаднало в обхвата на техническите услуги, ако има характер на консултация, т.е. изпълнителят използва специфични знания и умения, за да реши проблем на възложителя, извършвайки анализ и давайки препоръки, съвети, напътствия и под. В този случай доходът подлежи на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО като възнаграждение за технически услуги.
В СИДДО между България и Германия консултантските услуги и по-общо техническите услуги не са изрично дефинирани. Когато такива услуги се извършват от юридическо лице и не са свързани с място на стопанска дейност в другата договаряща държава попадат в обхвата на доходите по чл. 7, ал. 1 от спогодбата и са облагаеми само в държавата, на която получателят на дохода е местно лице. В конкретния случай, при прилагане на СИДДО между България и Германия, възнагражденията за консултантски услуги биха били необлагаеми с данък при източника в България.
Облекченията, предвидени в СИДДО, не се прилагат автоматично и за ползването им следва да се приложи процедурата по членове от 135 до 142 от ДОПК. Ако доходите от източник в България с в годишен размер под 500 000 лв. може да се ползва особеният ред за удостоверяване на обстоятелствата пред платеца на дохода. В този случай се подава в НАП декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в срок до 31-ви март на следващата година.
Относно облагането на наемното плащане за ползване на уред:
За целите на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО доходите от наем на уреда попадат в две хипотези на чл. 12, ал. 5 от закона, които в голяма степен се припокриват. От една страна попадат в т. 2 от разпоредбата като доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество, а от друга страна са включени и в обхвата на т. 3 „авторски и лицензионни възнаграждения", които съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗКПО включват и плащанията от всякакъв вид за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Видно от текста на разпоредбата, доходът на чуждестранно юридическо лице от наем на уред е облагаем с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, освен ако не е освободен от облагане при условията на алинеи от 7 до 12 (от описаното във въпроса не може да се предположи, че има вероятност условията да са изпълнени).
В СИДДО между България и Германия авторските и лицензионни възнаграждения са посочени в чл. 12. Съгласно ал. 3, буква „б" от разпоредбата терминът включва също и плащания от всякакъв вид за използване или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване. Разпоредбата на буква "б" ще престане да се прилага по отношение на суми, изплатени след 31.12.2014 г.
Следователно, към момента възнагражденията на използване на промишлено, търговско и научно оборудване са извън обхвата на чл. 12, който предвижда възможност за облагането им с данък при източника и при прилагане на СИДДО този доход, изплатен от българско дружество на чуждестранно юридическо лице, което е местно за данъчни цели в Германия, би бил необлагаем в България.
Както вече посочихме в предишната част, облекченията, предвидени в СИДДО не се прилагат автоматично. Освобождаването от облагане с данък при източника се извършва чрез прилагане на процедурата по членове 135 - 142 от ЗКПО.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
09Март2023
Признаване на разходи за ремонт и горива на нает автомобил
от Алиция Профирова
на 09 Март 2023
28Февр2023
Придобиване на апартамети от собственик и управител на фирмата, която ги притежава
от Христо Досев
на 28 Февр 2023
02Март2023
Упражняване на право на приспадане на загуба през първата година след реализирането ѝ
от проф. д-р Любка Ценова
на 02 Март 2023
13Февр2023
Счетоводно отчитане на временна финансова помощ от собственик при закриване на дружество
от Елена Илиева
на 13 Февр 2023
10Февр2023
Приспадане на данъчна загуба при вливане на една кооперация в друга
от Трендафил Василев
на 10 Февр 2023
08Февр2023
Нарушаване на принципа на общодостъпност при непредоставяне на ваучери на лица в неплатен отпуск и самоотлъчка
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Февр 2023