Данъчно признаване на разходи за поддръжка на автомобил със смесено ползване

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи в натура по смисъла на §1, т. 83 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Така обложени, разходите, както и данъкът върху тях, са данъчно признати в годината на тяхното начисляване на основание чл. 206, ал. 1 от ЗКПО.
 
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да бъде обложен даден разход, включително и разходите в натура, с данък върху разходите по чл. 204 от закона и съответно данъчно признат на това основание, той следва на първо място да е документално обоснован. Изискванията за документална обоснованост на разходите за данъчни цели се съдържа в чл. чл. 10 от ЗКПО и съгласно ал. 6, изречение последно от разпоредбата разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2. Разпоредбата претърпя промяна във връзка с отпадането на данъка върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност и замяната му с данъка върху разходите в натура. До 26.09.2016 г. беше допустимо разход, свързан с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, да се документира за данъчни цели само с фискална касова бележка или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
 
След влизане в сила на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО тази възможност отпадна и съгласно действащото законодателство следва да разполагате с фактура за всеки експлоатационен разход на превозно средство, ако за този разход съществува задължение за издаване на фактура от доставчика. За разходите, които не са документирани по този начин, се приема че липсва документална обоснованост по смисъла на ЗКПО и те са данъчно непризнати на основание чл. 26, т. 2 от закона. Съответно тези разходи не се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО и не се включват в данъчната основа по чл. 215а от ЗКПО.

С уважение:

Още за ЗКПО:

Нормативна рамка

ЗКПО