Данъчно облагане у нас за сейшелска фирма с български собственик

По първи и втори въпрос:

За целите на ДДС облагането в ЕС онлайн продажбата на софтуер и конкретно на видеоигри представлява услуга, предоставяна по електронен път. Мястото на изпълнение на тези услуги е там, където е установен получателят, включително и когато получателят е данъчно незадължено лице. Прагът от 10000 евро, до който мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен доставчикът, се прилага само за данъчно задължени лица, които са установени на територията на ЕС и не касае доставчиците, установени в трети страни.

Когато получателят е данъчно незадължено лице, което е установено на територията на Европейския съюз, за доставчика възниква задължение на начисли и внесе данъка за доставката в държавата членка, в която е установен получателят. За да изпълни това свое задължение доставчикът има две възможности. Първата е да се регистрира по общия ред във всяка държава членка, в която е установен получател на услуга, която той предоставя и да внася данъка през общата си регистрация във всяка отделна държава членка. Втората възможност за доставчик, който не е установен на територията на ЕС, е да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза и да декларира и внася ДДС чрез системата OSS към всички държави членки, в които извършва продажби към данъчно незадължени лица. За доставчици на услуги, извършвани по електронен път, които не са установени в ЕС нито по седалище, нито по постоянен обект, държавата на идентификация за целите на прилагане на режим извън Съюза е по избор на лицето.

В конкретния случай това означава, че за фирмата от Сейшелските острови възниква задължение да внася ДДС във всички държави членки, в които са установени получателите на електронните услуги – данъчно незадължени лица. Ако за целта фирмата избере да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза и не е установена по постоянен обект в някоя държава членка, тя има право на избор в коя държава членка да направи регистрацията и тази държава ще бъде държава по идентификация за целите на прилагане на режима.

По трети въпрос:

Към момента Сейшелските острови не са "юрисдикция с преференциален данъчен режим" по смисъла на § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО и в този смисъл исковете за българската фирма при търговията със сейшелската се свеждат до обичайните при взаимоотношения със свързани лица, като най-същественият е за данъчни цели търговските взаимоотношения да са основани на пазарен принцип.

По четвърти въпрос:

Данъчното облагане в България на собственика – физическо лице, зависи от това дали той е местно лице за данъчни цели в България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Ако лицето е местно, то следва да облага тук целия си световен доход, т.е. както доходите от източник в България, така и доходите от източник в чужбина. Когато чуждестранните доходи са обложени с данък при източника в държавата, от която произхождат, при облагането в България лицето има право да ползва метод за избягване на двойно данъчно облагане съгласно СИДДО със съответната държава, ако такава съществува. Ако между България и държавата на източника на дохода не е подписана СИДДО, лицето може да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане „Данъчен кредит" по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

Ако лицето не е местно за данъчни цели в България, то облага тук само доходите от източник в България. На основание чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а от закона, чуждестранните лица подават годишна данъчна декларация за следните доходи:
1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;
2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29.