Данъчно облагане у нас за сейшелска фирма с български собственик
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Български гражданин има регистрирана фирма на Сейшелските острови, т.е. е собственик и управител на фирмата. Сейшелската фирма продава на крайни клиенти чрез различни сайтове (Eneba.com; G2A.com, Gamivo.com, Kinguin.com) дигитални видео игри, за което не издава фактури към крайни клиенти. Има такава възможност, но всеки продавач на тези сайтове избира дали да преодставя фактура на крайния клиент или не. Няма физическо предоставяне на продукт. Всички доставки се извършват чрез база данни. Всички доставки си имат уникален номер и могат да бъдат проследени и потвърдени, че имат реален получател. Фирмата работи с две банки, регистрирани в Литва. Същото физическо лице е собственик и управител на фирма в България, с която търгува на едро същите дигитални видео игри. Българската фирма продава на едро тези игри на фирмата от Сейшелите. Лицето се самоосигурява като управител. Получава дивиденти от българското дружество.
1. Сейшелската фирма подлежи ли на облагане в ЕС или България?
2. Какви са рисковете за Сейшелската от ЕС, след като продава на крайни клиенти в ЕС?
3. Какви са рисковете за българската фирма при търгуване със Сейшелската?
4. Собственикът на двете фирми трябва ли да заплаща данъци в България?
Български гражданин има регистрирана фирма на Сейшелските острови, т.е. е собственик и управител на фирмата. Сейшелската фирма продава на крайни клиенти чрез различни сайтове (Eneba.com; G2A.com, Gamivo.com, Kinguin.com) дигитални видео игри, за което не издава фактури към крайни клиенти. Има такава възможност, но всеки продавач на тези сайтове избира дали да преодставя фактура на крайния клиент или не. Няма физическо предоставяне на продукт. Всички доставки се извършват чрез база данни. Всички доставки си имат уникален номер и могат да бъдат проследени и потвърдени, че имат реален получател. Фирмата работи с две банки, регистрирани в Литва. Същото физическо лице е собственик и управител на фирма в България, с която търгува на едро същите дигитални видео игри. Българската фирма продава на едро тези игри на фирмата от Сейшелите. Лицето се самоосигурява като управител. Получава дивиденти от българското дружество.
1. Сейшелската фирма подлежи ли на облагане в ЕС или България?
2. Какви са рисковете за Сейшелската от ЕС, след като продава на крайни клиенти в ЕС?
3. Какви са рисковете за българската фирма при търгуване със Сейшелската?
4. Собственикът на двете фирми трябва ли да заплаща данъци в България?
Отговор:
По първи и втори въпрос:
За целите на ДДС облагането в ЕС онлайн продажбата на софтуер и конкретно на видеоигри представлява услуга, предоставяна по електронен път. Мястото на изпълнение на тези услуги е там, където е установен получателят, включително и когато получателят е данъчно незадължено лице. Прагът от 10000 евро, до който мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен доставчикът, се прилага само за данъчно задължени лица, които са установени на територията на ЕС и не касае доставчиците, установени в трети страни.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, което е установено на територията на Европейския съюз, за доставчика възниква задължение на начисли и внесе данъка за доставката в държавата членка, в която е установен получателят. За да изпълни това свое задължение доставчикът има две възможности. Първата е да се регистрира по общия ред във всяка държава членка, в която е установен получател на услуга, която той предоставя и да внася данъка през общата си регистрация във всяка отделна държава членка. Втората възможност за доставчик, който не е установен на територията на ЕС, е да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза и да декларира и внася ДДС чрез системата OSS към всички държави членки, в които извършва продажби към данъчно незадължени лица. За доставчици на услуги, извършвани по електронен път, които не са установени в ЕС нито по седалище, нито по постоянен обект, държавата на идентификация за целите на прилагане на режим извън Съюза е по избор на лицето.
В конкретния случай това означава, че за фирмата от Сейшелските острови възниква задължение да внася ДДС във всички държави членки, в които са установени получателите на електронните услуги – данъчно незадължени лица. Ако за целта фирмата избере да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза и не е установена по постоянен обект в някоя държава членка, тя има право на избор в коя държава членка да направи регистрацията и тази държава ще бъде държава по идентификация за целите на прилагане на режима.
По трети въпрос:
Към момента Сейшелските острови не са "юрисдикция с преференциален данъчен режим" по смисъла на § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО и в този смисъл исковете за българската фирма при търговията със сейшелската се свеждат до обичайните при взаимоотношения със свързани лица, като най-същественият е за данъчни цели търговските взаимоотношения да са основани на пазарен принцип.
По четвърти въпрос:
Данъчното облагане в България на собственика – физическо лице, зависи от това дали той е местно лице за данъчни цели в България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Ако лицето е местно, то следва да облага тук целия си световен доход, т.е. както доходите от източник в България, така и доходите от източник в чужбина. Когато чуждестранните доходи са обложени с данък при източника в държавата, от която произхождат, при облагането в България лицето има право да ползва метод за избягване на двойно данъчно облагане съгласно СИДДО със съответната държава, ако такава съществува. Ако между България и държавата на източника на дохода не е подписана СИДДО, лицето може да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане „Данъчен кредит" по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
Ако лицето не е местно за данъчни цели в България, то облага тук само доходите от източник в България. На основание чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а от закона, чуждестранните лица подават годишна данъчна декларация за следните доходи:
1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;
2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29.
За целите на ДДС облагането в ЕС онлайн продажбата на софтуер и конкретно на видеоигри представлява услуга, предоставяна по електронен път. Мястото на изпълнение на тези услуги е там, където е установен получателят, включително и когато получателят е данъчно незадължено лице. Прагът от 10000 евро, до който мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен доставчикът, се прилага само за данъчно задължени лица, които са установени на територията на ЕС и не касае доставчиците, установени в трети страни.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, което е установено на територията на Европейския съюз, за доставчика възниква задължение на начисли и внесе данъка за доставката в държавата членка, в която е установен получателят. За да изпълни това свое задължение доставчикът има две възможности. Първата е да се регистрира по общия ред във всяка държава членка, в която е установен получател на услуга, която той предоставя и да внася данъка през общата си регистрация във всяка отделна държава членка. Втората възможност за доставчик, който не е установен на територията на ЕС, е да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза и да декларира и внася ДДС чрез системата OSS към всички държави членки, в които извършва продажби към данъчно незадължени лица. За доставчици на услуги, извършвани по електронен път, които не са установени в ЕС нито по седалище, нито по постоянен обект, държавата на идентификация за целите на прилагане на режим извън Съюза е по избор на лицето.
В конкретния случай това означава, че за фирмата от Сейшелските острови възниква задължение да внася ДДС във всички държави членки, в които са установени получателите на електронните услуги – данъчно незадължени лица. Ако за целта фирмата избере да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза и не е установена по постоянен обект в някоя държава членка, тя има право на избор в коя държава членка да направи регистрацията и тази държава ще бъде държава по идентификация за целите на прилагане на режима.
По трети въпрос:
Към момента Сейшелските острови не са "юрисдикция с преференциален данъчен режим" по смисъла на § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО и в този смисъл исковете за българската фирма при търговията със сейшелската се свеждат до обичайните при взаимоотношения със свързани лица, като най-същественият е за данъчни цели търговските взаимоотношения да са основани на пазарен принцип.
По четвърти въпрос:
Данъчното облагане в България на собственика – физическо лице, зависи от това дали той е местно лице за данъчни цели в България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Ако лицето е местно, то следва да облага тук целия си световен доход, т.е. както доходите от източник в България, така и доходите от източник в чужбина. Когато чуждестранните доходи са обложени с данък при източника в държавата, от която произхождат, при облагането в България лицето има право да ползва метод за избягване на двойно данъчно облагане съгласно СИДДО със съответната държава, ако такава съществува. Ако между България и държавата на източника на дохода не е подписана СИДДО, лицето може да ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане „Данъчен кредит" по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
Ако лицето не е местно за данъчни цели в България, то облага тук само доходите от източник в България. На основание чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а от закона, чуждестранните лица подават годишна данъчна декларация за следните доходи:
1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;
2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29.

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
17Ян2023
Данък при източника при обучение, проведено от служител на австралийско дружество
от Елена Илиева
на 17 Ян 2023
06Окт2022
Облагане на приходи от отдаване под наем на склад в Холандия
от проф. д-р Любка Ценова
на 06 Окт 2022
07Юли2022
Данъчни рискове при разпределяне на премиен резерв като дивидент
от проф. д-р Любка Ценова
на 07 Юли 2022