Облагане на доход на ФЛ от спонсорство

В ЗКПО и в българското законодателство като цяло няма правна уредба на спонсорството. В съдебната и данъчната практики се приема, че договорът за спонсорство е договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му и/или да завърши образованието си и да работи при спонсора определено време след като завърши. Тъй като няма изрична правна уредба на договора за спонсорство, страните по този договор сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на това, което ще дадат и ще получат двете страни по договора. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация за разлика от дарението, което е безвъзмезден договор, т.е. едната страна дава, а другата само получава без да има задължение да направи нещо или да даде нещо на дарителя. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.

В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – например реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката се квалифицира като "търговска", по смисъла на чл. 1 и чл. 286 от ТЗ. Ако такава е налице, приходът като част от общия счетоводен финансов резултат следва да се обложи с корпоративен данък.

По смисъла на чл. 1, т. 2 от ЗКПО печалбата на местните юридически лица, които не са търговци от сделки по чл. 1 от ТЗ, също са обект на облагане с корпоративен данък.

Затова при договор за спонсорство трябва да се прецени съобразно клаузите на договора за спонсорство, дали е налице търговска сделка по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Ако такава е налице прихода като част от общия счетоводен финансов резултат, следва да се обложи с корпоративен данък. Данъчната основа за облагане с данък се определя от счетоводния финансов резултат, който се преобразува по реда на ЗКПО при прилагане на изискванията на чл. 18 и чл. 22 от данъчния закон. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка от 10% /чл. 6 и чл. 20/. При наличието на търговска сделка по чл. 1 от ТЗ и определянето на корпоративен данък спонсорът следва да подаде и годишна данъчна декларация при спазване на условията на чл. 92 от ЗКПО.

Даренията, които не са обвързани с условия, се признават като текущ приход за периода (т. 3.4. от СС 9). Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 - ,,Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.

Приходите от дарения, свързани с нестопанската дейност на юридическите лица, които не са търговци, не участват при определяне на данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.  

По отношение облагането на доходите на физическите лица, получени в резултат на спонсорство, намират приложение на чл. 35, т. 2 и чл. 44а  от ЗДДФЛ. Размерът на данъка е 10 на сто от брутната сума на изплатения доход и се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Данъкът се внася съобразно разпоредбата на  чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ в ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. 
 

С уважение: