Облагане на доход на ФЛ от положен труд за гръцка компания

Тъй като въпросът не съдържа конкретни данни, отговарям принципно.

Когато българско физическо лице полага труд по договор или като самоосигуряващо се лице в Гърция, спрямо него се прилага законодателството на Гърция, съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Същото правило важи и когато чуждестранно лице от държава членка полага труд в България. Тъй като морските съдове са територия на държавата, под чиито флаг плава съответният морски съд, то за работа на чуждестранно физическо лице от България на гръцки морски съд ще е приложимо законодателството на Гърция.

Според българското законодателство определение на понятието „морски лица“ е дадено  в § 1, т. 54 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане: "Морско лице" е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

В § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадено определение на понятието „морски лица“ за целите на социалното осигуряване: "Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

С оглед на специфичната правна уредба на всяка държава, по-конкретен отговор на Вашите въпроси трябва да се търси от данъчните органи и органите по социално осигуряване в Гърция.

Данъчни задължения в България на лице, което полага труд в чужбина

В чл. 2 от ЗДДФЛ е посочено, че обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранни физическите лица. За да се установи кое лице къде е длъжно да декларира и обложи своите доходи, най-важното нещо е да се отговори на въпроса кое лице е местно съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ и кое – чуждестранно. И респективно да се опитаме да изясним ситуацията относно това всяко едно от тях къде трябва да декларира и заплати дължимите данъци върху своите доходи.

Кое физическо лице е местно съгласно ЗДДФЛ?

В чл 4 от ЗДДФЛ  е посочено,  че местно физическо лице, без оглед на гражданството е лице:
- Което има постоянен адрес в страната, или
- пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или
- е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, както и членовете на неговото семейство, или
- е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България.

В поставения от Вас въпрос физическото лице, което полага труд в Гърция, се определя като местно лице на България когато пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Денят на пристигане и денят на отпътуване също се включват в този период. Този 12-месечен период не е необходимо да бъде за една календарна година. Периодът от 12 месеца може да обхваща две последователни години. За година на дохода, подлежащ на облагане в България се приема тази година, в която престоя на лицето надхвърли 183 дни.
 
Независимо, че едно физическо лице отсъства от България повече от 183 дни в годината, то запазва статута си на местно лице в България, ако центърът на жизнените му интереси е в България. Центърът на жизнени интереси се определя от това с коя страна лицето е в по-тесни взаимовръзки и отношения. За целта се събира информация къде се намира семейството на лицето, неговата собственост, мястото, от което осъществява своята дейност и други данни, които могат да го определят като местно лице в България..
 
След като физическото лице, независимо че работи в Гърция може да се определи като местно лице на България, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ това лице е задължено да декларира в България получените от него доходи, както от България, така и от чужбина.

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи са посочени доходите от всички източници, /тъй нареченият световен доход/, които са придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон /чл. 13 от ЗДДФЛ/.

Декларирането на доходите от чужбина се осъществява с подаването от физическото лице на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в България. Срокът за декларирането на тези доходи и заплащането на дължимите данъци съвпада със срока за деклариране на доходите за физическите лица от източник в България. Този срок е до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Дължимият данък се внася по сметките на НАП в същия срок, а именно – до 30-ти април.

При условие че има удържан данък в Гърция, следва да се приложат нормите на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Гърция.

Осигуряване  на лице, което полага труд в чужбина /в Гърция/.

Кръгът на физическите лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване, е определен в чл. 4 от КСО.

Упражняването на трудова дейност от едно физическо лице е основание за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което  лице са внесени или дължими осигурителни вноски. Това задължение продължава до прекратяването  на трудовата дейност на лицето.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО физическите лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице са изцяло за негова сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/). Окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице  се определя по реда на  чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е  упражнявало трудова дейност през предходната година и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За определяне на годишният осигурителен доход се прилагат и разпоредбите на Наредбата за възнагражденията и осигурителните вноски  /НЕВДПОВ/. В чл.3, ал.3  от Наредбата е посочено, че годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващото се лице през предходната година, като разлика между декларирания доход, посочен в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и облагаемият доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Следва да  запознаете и с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), в която е посочено, кои лица се считат за упражняващи свободна професия.

Също така трябва да познавате и разпоредите на  Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, известна като  Наредба № Н-13/2019 г. Съгласно тази Наредба самоосигуряващите се лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“. Сроковете за подаване на декларациите са регламентирани в чл. 4  от Наредба № Н-13/2019 г., а начинът и редът за подаването им е посочен  в  чл. 8 от същата наредба.

Самоосигуряващото се лице, освен да внася задължителни осигурителни вноски, има задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. №1 или обр. №5, приложение №1, съответно №3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13. По реда на Наредба №Н-13 се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” - приложение № 4 към наредбата.

Ако физическото лице регистрира ЕООД, облагането му като лице, което работи в чужбина, ще бъде подчинено и на допълнителни изисквания, включително да бъде уреден статута му например като командировано лице от фирмата му да работи в чужбина. Тогава се прилагат, освен посочените  и други нормативни документи, които се подават и от дружеството.