Данъчно облагане на възнаграждение на италианско ФЛ, управител на фирма у нас

За всички граждани на ЕС, които упражняват трудова дейност в рамките на ЕС, се прилагат разпоредбите на регламенти в областта на социалната сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 1 на Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, граждани на страни от ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, и това е държавата, където те упражняват трудова дейност. Ето защо за определяне на приложимото законодателство следва да се вземат предвид именно факта дали лицето, назначено по ДУК упражнява трудова дейност само и единствено в България или упражнява трудова дейност на територията на България и на друга страна-членка на ЕС (например Италия).

Ако лицето упражнява трудова дейност само и единствено в България, то за него ще се прилагат разпоредбите на българското законодателство в областта на социалното осигуряване и същият следва да се осигурява в България.

Ако обаче лицето упражнява дейност и в България и в Италия то следва да поиска издаване на удостоверение за приложимо законодателство (формуляр А1). Удостоверението се издава от държавата членка по пребиваване на лицето. Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него, а именно: „пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. В случай че не сте сигурни коя е страната на пребиваване на лицето, следва да се запознаете с разпоредбите на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, в който са посочени критериите за определяне на пребиваването. В този случай издадения формуляр А1 и посоченото в него приложимо законодателство ще определят къде следва да се осигурява лицето.

Ако лицето ви представи формуляр А1, в който е посочено че приложимото законодателство за това лице е италианското, то вие няма да имате задължение да осигурявате лицето по реда на българското законодателство.

За да се определи начинът на облагане на дохода на физическото лице първо следва да се определи на коя държава лицето е местно за данъчни цели. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (ако е приложим този случай лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.Счита се че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Като не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

След като определите на коя държава е местно физическото лице, назначено по ДУК, Вие следва да облагате доходите, които то получава в качеството си на управител на местното дружество, както следва:

Вариант 1 – физическото лице е местно за данъчни цели на България

В този случай облагането на доходите от управление и контрол се извършва при спазване на разпоредбите, важащи за облагане на доходите от трудови правоотношения на всички български лица. Съгласно § 1, т. 26, буква „з” от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ правоотношенията по договорите за управление и контрол с местни лица са приравнени на трудови правоотношения за целите на закона.

Вариант 2 – физическото лице е местно за данъчни цели на Италия (или друга държава)

В този случай лицето се явява чуждестранно и за него се прилагат разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, съгласно която доходите от управление и контрол с източник България, изплатени на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък. Той се определя в размер на 10 на сто от брутната сума на начислените/ изплатените доходи (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ). Дължимият данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му, по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (Вашата фирма). В същия срок вие следва да подадете и декларация за дължими данъци по чл. 55 от ЗДДФЛ (образец 4001). В нея дължимият данък се посочва в част IV Деклариране на дължимия данък, на ред 4 „Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на: данъка посочен в  т. 2 и 3; данъка по чл. 38, ал. 5, т. 2 от ЗДДФЛ и данъка за доходи по чл. 38, ал. 8 и 14 от ЗДДФЛ от източници в чужбина”.

Всички физически лица, местни на България подлежат на облагане за световния си доход в България. Това означава, че ако лицето е определено като местно на България, то следва при наличие на задължение за подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в нея да посочи всичките си доходи, както от България, така и от чужбина (Италия) и в случай, че то има получени доходи от Италия, които са обложени там, то следва да приложи предвидените в СИДДО с Италия методи за избягване на двойното данъчно облагане. Считаме, че по аналогичен начин, ако лицето е местно за данъчни цели в Италия италианското данъчно законодателство, за което обективно погледнато не сме компететни да изразяваме становище, изисква облагане на световния доход на лицата, които са местни за данъчни цели в Италия. Ето защо лицето следва да се запознае с данъчното законодателство в Италия и при необходимост да декларира получения доход там, като приложи предвидените методи за избягване на двойното данъчно облагане.

Не на последно място ви обръщаме внимание, че на основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ – за целите на автоматичният обмен на информация по смисъла на чл. 143з от ДОПК, в случай че дружеството изплаща възнаграждения по договори за управление и контрол на лица, които са местни на друга държава-члена на ЕС, то следва да декларира така начислените и/или изплатените доходи като в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, подавана за последното тримесечие, т.е. в срок до 31 януари на годината, следваща годината на изплащане на доходите. Конкретно информацията за изплатени суми по договори за управление и контрол се посочва в Приложение № 2 (образец 4021) на декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Още за доходи:

Нормативна рамка


СИДДО с Италия

ЗДДФЛ