Деклариране и облагане на доход от Италия на българско ФЛ

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи само от източници в Република България. Тъй като придобитите доходи по договори за управление на чуждестранни юридически лица са от източник в чужбина, за данъчното им облагане е от съществено значение на коя данъчна юрисдикция е подчинен получателят на дохода. Ако физическото лице – получател на дохода, е местно лице за данъчни цели в България то следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да посочи и дохода, придобит и обложен в Италия, като ползва спрямо този доход съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане, предвиден в СИДДО с Италия.
 
Ако лицето не е местно за данъчни цели в България, то следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само ако през годината е придобило доходи от източник в България, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 (като ЕТ), както и за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29. В този случай доходите, придобити в чужбина, не се декларират в българската данъчна декларация.
 
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
 
Ако лицето има съмнения в коя държава е местно лице за данъчни цели би могло да подаде искане за издаване на удостоверение за местно лице в една от двете данъчни администрации (италианската или българската). От друга страна, наличието на такъв документ би бил от полза при оборване на евентуални претенции, свързани с подоходното облагане, от страна на другата данъчна администрация.

Още за доходи:

Деклариране на доходи на собственик на ЕООД с ДУК, който е гръцки граждани с български ЛНЧ

Нормативна рамка

СИДДО с Италия

ЗДДФЛ