Данъчно облагане на дивидент на българско ФЛ от съдружие в малтийско ЕООД
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Въпрос:
Фактическа обстановка: Физическо лице, местно за данъчни цели на Република България, участва като съдружник в юридическо лице (тип ЕООД) със седалище в Република Малта (страна-членка на ЕС). Юридическото лице решава да разпредели част от печалбата си като дивидент към съдружника (българското физическо лице). Отчитайки разпоредбите на действащата между Република Малта и Република България СИДДО, юридическото лице удържа при изплащане на дивидента към физическото лице данък в размер на 30% върху брутната сума на дивидента и му превежда по банков път разликата. Физическото лице наема консултант в Република Малта, който го уверява, че предвид факта, че същото не е местно лице на Република Малта, може да получи обратно от данъчната администрация част от платения данък в размер на 25% и така данъчната тежест върху въпросния доход от дивидент да бъде само 5%. Предвид така изложената фактическа обстановка, въпросите са следните: Какви документи следва да изиска физическото лице от платеца на дивидента (юридическото лице в Република Малта), така че да докаже вече платения данък в Република Малта пред българските данъчни власти и да приспадне същия в своята годишна данъчна декларация. Следва ли физическото лице да приложи тези документи към годишната си данъчна декларация, която ще подаде в НАП? Идва време и физическото лице да подава декларация съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ, като попълва и съответното приложение към нея относно способите за избягване на двойното данъчно облагане. Вярно ли е заключението, че лицето не може да приспадне в Република България повече от 5%, колкото е данъчната ставка за облагане на доходите от дивиденти, независимо че в Република Малта му е бил удържан данък в размер на 25%? В случай че данъчните власти в Република Малта възстановят ефективно част от удържания на физическото лице данък при изплащането на дивидента и му преведат по банков път въпросната сума, следва ли този трансфер да се декларира от физическото лице в Република България като доход и отново да се облага с данък върху дивидентите или друг данък? В случай че трябва, какъв е размерът на данъка, кога се декларира, с каква данъчна декларация се декларира и в какъв срок се плаща данъкът?
Фактическа обстановка: Физическо лице, местно за данъчни цели на Република България, участва като съдружник в юридическо лице (тип ЕООД) със седалище в Република Малта (страна-членка на ЕС). Юридическото лице решава да разпредели част от печалбата си като дивидент към съдружника (българското физическо лице). Отчитайки разпоредбите на действащата между Република Малта и Република България СИДДО, юридическото лице удържа при изплащане на дивидента към физическото лице данък в размер на 30% върху брутната сума на дивидента и му превежда по банков път разликата. Физическото лице наема консултант в Република Малта, който го уверява, че предвид факта, че същото не е местно лице на Република Малта, може да получи обратно от данъчната администрация част от платения данък в размер на 25% и така данъчната тежест върху въпросния доход от дивидент да бъде само 5%. Предвид така изложената фактическа обстановка, въпросите са следните: Какви документи следва да изиска физическото лице от платеца на дивидента (юридическото лице в Република Малта), така че да докаже вече платения данък в Република Малта пред българските данъчни власти и да приспадне същия в своята годишна данъчна декларация. Следва ли физическото лице да приложи тези документи към годишната си данъчна декларация, която ще подаде в НАП? Идва време и физическото лице да подава декларация съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ, като попълва и съответното приложение към нея относно способите за избягване на двойното данъчно облагане. Вярно ли е заключението, че лицето не може да приспадне в Република България повече от 5%, колкото е данъчната ставка за облагане на доходите от дивиденти, независимо че в Република Малта му е бил удържан данък в размер на 25%? В случай че данъчните власти в Република Малта възстановят ефективно част от удържания на физическото лице данък при изплащането на дивидента и му преведат по банков път въпросната сума, следва ли този трансфер да се декларира от физическото лице в Република България като доход и отново да се облага с данък върху дивидентите или друг данък? В случай че трябва, какъв е размерът на данъка, кога се декларира, с каква данъчна декларация се декларира и в какъв срок се плаща данъкът?
Отговор:
|
Първият въпрос, който се поставя и който следва да разгледаме според мен е, правилно ли е определена данъчната ставка за така разпределеният и обложен в Малта дивидент.
След това ще разгледаме и въпроса подлежи ли на деклариране и с какви документи се удостоверява платеният в Малта данък и най-важното - следва ли да се приспадне така платеният данък в Малта при определяне на данъчното облагане в България. Естествено отговор на първия поставен въпрос следва да потърсим на първо място в СИДДО, сключена между Република България и Република Малта – 1988 г. Така съгласно чл. 9 от СИДДО, сключена между България и Малта, дивиденти, плащани от юридическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава. Независимо от разпоредбите на ал. 1, когато дивидентите са платени от дружество, което е местно лице на Малта, на местно лице на Република България, което е действителен техен получател, малтийският данък може да бъде наложен върху брутната сума на тези дивиденти, но така наложеният данък няма да надвишава: а) 30 процента върху брутната сума на дивидентите От тълкуването на въпросната разпоредба действително се стига до заключението, че дивидентите, получени отместно лице на България, подлежат на данъчно облагане с 30% ставка И в Малта. Тук следва да отбележим, че така се стига до проблема с двойното данъчно облагане на едни и същи доходи, тъй като съгласно чл. 38, ал. 1 б (б) от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1, тоест за доходите от дивидент. От така изложените разпоредби не става ясно на какво основание следва да бъдат възстановени 25% от платеният в Малта данък. Както посочих по-горе, действително разпоредбата на чл. 9 от СИДДО дава право на Малта да обложи този доход с 30% данък. Тъй като и според българското вътрешно законодателство същият доход подлежи на облагане и в България, за да се избегне двойното данъчно облагане, следва да се приложи предвиденият в СИДДО между България и Малта метод за избягване на двойното данъчно облагане. Mетодите за избягване на двойното данъчно облагане (МИДДО) се прилагат с цел елиминиране на двойното данъчно облагане, в случаите като настоящият, когато един и същ доход или имущество се облагат в ръцете на едно и също лице от повече от една държава. Държавата на местното лице е тази, която в крайна сметка трябва да създаде възможност за елиминиране на двойното данъчно облагане. В този смисъл общото правило е, че държавата на местното лице предоставя на своите лица правото да използват един или друг метод. СИДДО следва два основни принципа с цел избягване на двойното данъчно облагане: принцип на освобождаване и принцип на данъчния кредит. Фундаментална разлика между двата принципа е, че методите на освобождаване са фокусирани върху дохода, докато методите на данъчния кредит - върху данъка. При принципа на освобождаване, държавата на местното лице не облага дохода, който в съответствие със СИДДО може да бъде обложен в другата държава или се облага само в другата държава. Принципа на освобождаване може да се прилага по два начина: - Доходът, който може да бъде обложен в другата държава изобщо не се отчита от държавата на местното лице за данъчни цели. Държавата на местното лице не взима предвид този доход при изчисляване на данъка върху останалите доходи. Този метод се нарича пълно освобождаване. - Доходът, който може да бъде обложен в другата държава, се отчита от държавата на местното лице за данъчни цели. Държавата на местното лице взима предвид този доход при изчисляване на данъка върху останалите доходи. Този метод се нарича освобождаване с прогресия. Доколкото България не прилага система на прогресивно облагане, то практически няма никаква разлика в размера на данъка за внасяне в България независимо от факта дали се прилага метод „пълно освобождаване” или „освобождаване с прогресия” И в двата случая на практика ще се стигне до пълно освобождаване. Сега след като се запознахме чисто теоретично с МИДДО, следва да видим какъв точно метод е предвиден в СИДДО с Малта. СИДДО в спогодбата с Малта са предвидени в чл. 17. Въпросната норма е озаглавена „Елиминиране на двойното данъчно облагане”. Така съгласно ал.1 по отношение на България двойното облагане се премахва, както следва: 1. Когато местно лице на Република България получава доходи от Малта, които не са доходи от дивиденти, платени от местно лице на Малта на местно лице на Република България, и ако тези доходи са обложени в Малта, тогава Република България ще ги освободи от облагане. 2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 тези доходи могат да бъдат взети предвид при изчисление на процента на облагането върху останалите доходи на такова местно лице. Така съгласно горните разпоредби можем да заключим, че методът за освобождаване от двойното данъчно облагане, предвиден за доходи от дивиденти с източник Малта, реализирани от местно лице за България е „освобождаване с прогресия”. Не е данъчен кредит и следователно платеният данък в Малта не следва да бъде удостоверяван при подаване на данъчна декларация в България и същият не може да бъде приспадан. Такъв извод може да бъде направен от директното тълкуване на чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ, съгласно който за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5. Това е така тъй като, както посочих по-горе, България не прилага система на прогресивно облагане и практически няма никаква разлика в размера на данъка за внасяне в България, независимо от факта дали се прилага метод „пълно освобождаване” или „освобождаване с прогресия”. И в двата случая на практика ще се стигне до пълно освобождаване. Методът на пълното освобождаване се прилага, като при определяне на облагаемата данъчна основа от съвкупния облагаем доход на физическото лице се изключи доходът реализиран с източник Малта.
С уважение:
![]() |
Още за СИДДО:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
15Февр2023
Протокол по чл. 117 при продажба на софтуерни услуги от българско дружество с наето ФЛ от Индия
от Алиция Профирова
на 15 Февр 2023
07Февр2023
Деклариране у нас на изплатен доход на лице, местно за Унгария
от Елена Илиева
на 07 Февр 2023
01Февр2023
Прилагане на СИДДО при получаване на консултантски услуги от австрийски гражданин
от Христо Досев
на 01 Февр 2023
08Дек2022
Разпределяне на дивидент към собственик на българско дръжество от Обединеното кралство
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Дек 2022
07Дек2022
Данък при източника при получаване на услуги от датско адвокатско дружество
от Елена Илиева
на 07 Дек 2022
05Окт2022
Данък при източника по доставка на софтуерни лицензи към казахстанско дружество
от проф. д-р Любка Ценова
на 05 Окт 2022
