Данъчно облагане на дивидент на българско ФЛ от съдружие в малтийско ЕООД

Първият въпрос, който се поставя и който следва да разгледаме според мен е, правилно ли е определена данъчната ставка за така разпределеният и обложен в Малта дивидент.
 
След това ще разгледаме и въпроса подлежи ли на деклариране и с какви документи се удостоверява платеният в Малта данък и най-важното - следва ли да се приспадне така платеният данък в Малта при определяне на данъчното облагане в България. 
 
Естествено отговор на първия поставен въпрос следва да потърсим на първо място в СИДДО, сключена между Република България и Република Малта – 1988 г.
 
Така съгласно чл. 9 от СИДДО, сключена между България и Малта, дивиденти, плащани от юридическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

Независимо от разпоредбите на ал. 1, когато дивидентите са платени от дружество, което е местно лице на Малта, на местно лице на Република България, което е действителен техен получател, малтийският данък може да бъде наложен върху брутната сума на тези дивиденти, но така наложеният данък няма да надвишава:
а) 30 процента върху брутната сума на дивидентите
 
От тълкуването на въпросната разпоредба действително се стига до заключението, че дивидентите, получени отместно лице на България, подлежат на данъчно облагане с 30% ставка И в Малта.
 
Тук следва да отбележим, че така се стига до проблема с двойното данъчно облагане на едни и същи доходи, тъй като съгласно чл. 38, ал. 1 б (б) от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина.     
 
 Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1, тоест за доходите от дивидент.

От така изложените разпоредби не става ясно на какво основание следва да бъдат възстановени 25% от платеният в Малта данък. Както посочих по-горе, действително разпоредбата на чл. 9 от СИДДО дава право на Малта да обложи този доход с 30% данък.
 
Тъй като и според българското вътрешно законодателство същият доход подлежи на облагане и в България, за да се избегне двойното данъчно облагане, следва да се приложи предвиденият в СИДДО между България и Малта метод за избягване на двойното данъчно облагане.  
 
Mетодите за избягване на двойното данъчно облагане (МИДДО) се прилагат с цел елиминиране на двойното данъчно облагане, в случаите като настоящият, когато един и същ доход или имущество се облагат в ръцете на едно и също лице от повече от една държава.
 
Държавата на местното лице е тази, която в крайна сметка трябва да създаде възможност за елиминиране на двойното данъчно облагане. В този смисъл общото правило е, че държавата на местното лице предоставя на своите лица правото да използват един или друг метод.
 
СИДДО следва два основни принципа с цел избягване на двойното данъчно облагане: принцип на освобождаване и принцип на данъчния кредит. 
 
Фундаментална разлика между двата принципа е, че методите на освобождаване са фокусирани върху дохода, докато методите на данъчния кредит - върху данъка.
 
При принципа на освобождаване, държавата на местното лице не облага дохода, който в съответствие със СИДДО може да бъде обложен в другата държава или се облага само в другата държава. 
 
Принципа на освобождаване може да се прилага по два начина:
- Доходът, който може да бъде обложен в другата държава изобщо не се отчита от държавата на местното лице за данъчни цели. Държавата на местното лице не взима предвид този доход при изчисляване на данъка върху останалите доходи. Този метод се нарича пълно освобождаване.
- Доходът, който може да бъде обложен в другата държава, се отчита от държавата на местното лице за данъчни цели. Държавата на местното лице взима предвид този доход при изчисляване на данъка върху останалите доходи. Този метод се нарича освобождаване с прогресия.

Доколкото България не прилага система на прогресивно облагане, то практически няма никаква разлика в размера на данъка за внасяне в България независимо от факта дали се прилага метод „пълно освобождаване” или „освобождаване с прогресия” И в двата случая на практика ще се стигне до пълно освобождаване.
 
Сега след като се запознахме чисто теоретично с МИДДО, следва да видим какъв точно метод е предвиден в СИДДО с Малта.

СИДДО в спогодбата с Малта са предвидени в чл. 17. Въпросната норма е озаглавена „Елиминиране на двойното данъчно облагане”.

Така съгласно ал.1 по отношение на България двойното облагане се премахва, както следва:
1. Когато местно лице на Република България получава доходи от Малта, които не са доходи от дивиденти, платени от местно лице на Малта на местно лице на Република България, и ако тези доходи са обложени в Малта, тогава Република България ще ги освободи от облагане.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 тези доходи могат да бъдат взети предвид при изчисление на процента на облагането върху останалите доходи на такова местно лице.
 
Така съгласно горните разпоредби можем да заключим, че методът за освобождаване от двойното данъчно облагане, предвиден за доходи от дивиденти с източник Малта, реализирани от местно лице за България е „освобождаване с прогресия”.  Не е данъчен кредит и следователно платеният данък в Малта не следва да бъде удостоверяван при подаване на данъчна декларация в България и същият не може да бъде приспадан.
 
Такъв извод може да бъде направен от директното тълкуване на чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ, съгласно който за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.
 
Това е така тъй като, както посочих по-горе, България не прилага система на прогресивно облагане и практически няма никаква разлика в размера на данъка за внасяне в България, независимо от факта дали се прилага метод „пълно освобождаване” или „освобождаване с прогресия”. И в двата случая на практика ще се стигне до пълно освобождаване.
 
Методът на пълното освобождаване се прилага, като при определяне на облагаемата данъчна основа от съвкупния облагаем доход на физическото лице се изключи доходът реализиран с източник Малта.