Данъчно облагане на транспортни услуги за чуждестранни фирми

За целите на ДДС облагането следва най-напред да се определи мястото на изпълнение на всяка доставка, тъй като доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в териториалния обхват на ЗДДС и съответно за тях не се начислява български данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
В първия случай става въпрос за доставка на услуга по дългосрочно отдаване под наем на превозни средства по смисъла на §1, т. 49 от ДР на ЗДДС. Специалната разпоредба на чл. 23 от ЗДДС въвежда особени правила за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочен наем на превозни средства, както и на услуга по отдаване под наем, различно от краткосрочен наем, на превозни средства към данъчно незадължено лице. Ако отдаването под наем не може да се определи като краткосрочно по смисъла на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС и тъй като услугата се предоставя на данъчно задължено лице – украинската фирма, специалните правила на чл. 23 от закона са неприложими и мястото на изпълнение се определя по общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. По силата на тази разпоредба мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателят или негов постоянен обект, когато услугата се предоставя на постоянен обект, следователно доставката по дългосрочно отдаване под наем на товарни вагони на украинската фирма е с място на изпълнение извън територията на страната. На същото основание доставката на наемна услуга на същите товарни вагони, по която българската фирма е получател, а доставчик е латвийската фирма, попада в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и българското дружество следва да си самоначисли данък.
 
Във втория случай става въпрос за доставка на стока и мястото на изпълнение на тези доставки се определя по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. Тъй като местонахождението на стоката към момента на нейното изпращане не е на територията на страната тази доставка също е извън обхвата на българския ЗДДС и за нея български данък не се начислява на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
В третия случай става въпрос за услуга по транспорт на стоки и мястото на изпълнение на тези доставки се определя по реда на чл 22 от ЗДДС. Съгласно ал. 3 от разпоредбата мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона. Независимо че офшорната фирма не е регистрирана за целите на ДДС-облагането тя се явява данъчно задължено лице и транспортната услуга, по която българската фирма се явява доставчик, е с място на изпълнение там, където установен получателят. Ако офшорната фирма формира постоянен обект в Португалия по смисъла на регламент 2011/282/ЕС и португалското ДДС-законодателство и този постоянен обект е получател на услугата е възможно да възникне основание за регистрация по ДДС при получаване на услуги в Португалия и съответно задължение за самоначисляване на португалски данък. Транспортната услуга, по която българската фирма е получател, а доставчик е белоруската фирма, попада в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за нея българското дружество следва да си самоначисли български ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС. В този случай може да се изследва приложимостта на чл. 30 от ЗДДС и съответно облагаемост на услугата с нулева ставка на данъка, но във въпроса липсват достатъчно данни за да се направи такава преценка.
 
Относно облагаемостта с корпоративен данък следва най-общо да споменем, че щом дружеството е регистрирано по българското търговско законодателство то е местно лице за данъчни цели в България, независимо от данъчния статут на неговия собственик и облага целия си световен доход по ЗКПО. За целите на облагането с корпоративен данък горепосочените сделки ще се включат в общия счетоводен финансов резултат на дружеството за годината, който подлежи на преобразуване за данъчни цели по общите принципи на ЗКПО. Ако за някоя от сделките е дължим данък при източника в чужбина са приложими методите за избягване на двойно данъчно облагане, предвидени в СИДДО със съответната държава, ако такова съществува и/или разпоредбите на чл. 13 и 14 от ЗКПО.
 
Относно последния въпрос, не съществува нормативно задължение да се поддържа офис и персонал в България, ако собственикът е в състояние да извършва дейността сам, независимо дали пребивава физически на територията на България или не. Що се отнася до осигурителния му статут бихме желали да споменем, че между България и Украйна е подписан договор за социално осигуряване, в който са уредени въпросите относно приложимото осигурително законодателство при трансгранични ситуации между двете държави, каквато е и визираната в случая и начинът на осигуряване на собственика следва да се извършва на съгласно разпоредбите на този международен договор.