Анализ на практиката по прилагането на пар. 1, т. 3 от ДОПК. Определение за свързани лица

Понятието свързани лица има легална дефиниция в § 1, т. 3 от ДОПК, където изчерпателно са изброени хипотезите, в които едно лице се счита за свързано с друго за целите на данъчното облагане. Повечето от тях са достатъчно ясни и конкретни и няма да се спираме на тях. Някои от хипотезите обаче определено имат нужда от допълнително пояснение и тълкуване и затова ще разгледаме няколко решения на ВАС, които тълкуват по-често прилаганите хипотези от това определение.
 
Така например в доста казуси на ВАС му се е налагало да се произнася по въпроса налице ли е свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, от ДР на ДОПК, когато страна по дадена сделка е търговско дружество, чийто управител е в роднински отношения с другата страна по тази сделка.
 
Такъв случай е разгледан например в Решение № 2030 от 17.02.2017 г. на ВАС. Съгласно фактологията на въпросния казус управителят на едно дружество продава на дъщеря си вземания от трети лица към същото това дружество. В тези случаи на първо място възниква въпросът дали това е сделка между свързани лица и попада ли тя под специалните регулации, предвидени за подобен вид сделки. На тези въпроси ВАС отговаря отрицателно.

В цитираното решение категорично се приема, че обстоятелството, че купувач по сделката е дъщеря на едноличения собственик на капитала на дружеството, не създава свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК между дружеството и физическото лице, страна по договорите за цесия. Приема се също така, че качеството кредитор на дъщерята спрямо  дружеството на баща ѝ също не представлява контрол по смисъла на § 1, т. 3, б. „ж”, б. „з“ и б. „м“ от ДР на ДОПК.
 
Подобни изводи можем да открием и в Решение № 548 от 17.01.2017 г. на ВАС. Там се разглежда казус, при който син учредява право на строеж в полза на дружеството на баща си. На въпроса това сделка между свързани лица ли е, ВАС отговаря, че обстоятелството, че бащата е собственик на 90% от капитала на дружеството, не обосновава свързаност между страните по сделката по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, тъй като правото на строеж не е учредено в полза на бащата, а в полза на юридическото лице.
 
 
По този въпрос ВАС приема, че роднинската връзка по права линия между лицето, което учредява право на строеж, и собственика на 90% от капитала на дружеството, в полза на което се учредява правото на строеж, не обосновава свързаност между двете страни по смисъла на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК. Това е така, тъй като не е доказано от страна на ревизиращите органи по приходите, че синът и дружеството участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице/ лица.
 
Разсъждения, подобни на изложените, ВАС прилага и по отношение на родствената връзка между брат и сестра. Така например в Решение № 12364 от 15.11.2016 г. на ВАС се приема, че обстоятелството, че управляващият дружеството и другата страна по сделката  са брат и сестра, не обосновава извод за свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, тъй като страни по сделките не са физическите лица, които са брат и сестра, а юридическо лице и физическо лице. Обстоятелството, че собственикът на капитала, управител и представляващ търговското дружество, е в роднинска връзка по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК с другата страна по сделката, не означава, че дружеството и физическото лице са свързани лица, тъй като такава хипотеза не е регламентирана в § 1, т. 3, от б. „а“ до б. „м“ от ДР на ДОПК.
 
 
По този въпрос ВАС застъпва тезата, че законодателят не е създал презумпцията, че родствената връзка между физическите лица, собственици и/или управляващи на две отделни юридически лица, значи винаги възможност за контрол „по друг начин“ по смисъла на § 1, т. 4, б. „д“ от ДОПК, което да обоснове и приложимост на § 1, т. 1, б. „м“ от ДОПК.

Такъв извод не може да се направи и от факта, че седалището и адресът на управление на едното дружество съвпада с адреса за кореспонденция с НАП на другото дружество. Този факт също не може да обоснове априори извод за наличие на „друг начин“ на упражняване на решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на контролираното дружество. И такава презумпция законодателят не е създал.