Ползване на имот, собственост на управител на ЕООД, за дейността на ЕООД

За да се ползва личният имот на собственика за дейността на неговото ЕООД, е необходимо или да се прехвърли имотът от физическото лице на дружеството, или да се сключи договор за наем. Тъй като едноличният собственик на капитала и неговото търговско дружество са свързани лица и двете сделки – прехвърлянето и наемната услуга, за данъчни цели следва да се осъществят по пазарни цени. За определяне на пазарните цени се използват методите, изброени в §1, т. 10 от ДОПК и уредени в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
 
Ако се вземе решение за прехвърляне на имота, то той става собствен на дружеството и счетоводното отчитане и признаване на разходите за ремонт и подобрение се отчитат както при всеки друг собствен актив на предприятието.
 
Ако се спрете на договор за наем, в него следва да са уредени всички подробности относно предполагаемото бъдещо използване на имота от дружеството. В този случай ремонтът на имота представлява текущ счетоводен разход за дружеството, който е данъчно признат. Извършените подобрения върху наетия актив се признават за счетоводни цели като ДМА, ако са над прага на същественост за тази група активи, определен в счетоводната политика на предприятието. За данъчни цели и на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО подобрението на нает актив се признава като ДНМА, попада в категория VІ „Данъчни дълготрайни активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение”, за които пределно допустимата годишна данъчна амортизационна норма е 100/ годините на правното ограничение, но не повече от 33 1/3%.
 
За целите на ЗДДС безвъзмездното извършване на подобрение върху нает актив представлява доставка на услуга, която е приравнена на възмездна и за която се начислява данък. Данъчното събитие на доставката възниква в зависимост от това, дали подобрението е предвидено или не като условие и/или задължение по договора (чл. 25, ал. 2 и ал. 3, т. 6 от ЗДДС). Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 27, ал. 2, изречение последно от закона и е равна на сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена. Данъкът за доставката се начислява с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Тъй като извършването на подобрение на нает актив е облагаема доставка, за получените доставки на стоки и услуги е налице право на данъчен кредит.

С уважение:

Още за ДОПК:

Нормативна рамка

ЗКПО

ДОПК

ЗДДС

Наредба Н-9