Здравноосигурителни вноски при неплатен отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ

Цитираната разпоредба на чл. 173а, ал. 2 от КТ е част от „антикризисното“ ни трудово законодателство, прието във връзка с пандемията на коронавирус. Правилото се прилага по време на обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Понастоящем извънредната епидемична обстановка е удължена до 31 март 2022 г., следователно няма пречка разпоредбата да се приложи. В нея е предвидено, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на: бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро; майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст и др. В ал. 3 изрично е уточнено, че времето на ползване на отпуск и по т. 2 се признава за трудов стаж.

По въпроса за здравноосигурителните вноски препращане към писмо на НАП с Изх. № М-94-М-2752/ 21.12.2020 г. относно: здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск по чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Според разясненията на приходната администрация законодателят е предвидил специална норма в ЗЗО относно задължителното здравно осигуряване на лицата в неплатен отпуск. За времето на неплатения отпуск, когато лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от същия закон. Вноската за здравно осигуряване е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Тя е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Съгласно разпоредбата на чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ, неплатеният отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка се разрешава от работодателя по искане на майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му. В тази връзка, тъй като неплатеният отпуск по реда на цитираната разпоредба е по желание на лицата, то на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО вноската за задължително здравно осигуряване на тези лица, в случай че не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО, е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и е изцяло за сметка на осигуреното лице.

НАП напомня също, че в случай на неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Лицето трябва да внесе при него дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Също така осигуряващият, в качеството си на лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

С уважение:

Още за здравно осигуряване:

Нормативна рамка

Наредба Н-13

ЗЗО

ЗБДОО 2022

КТ