Затваряне на фирма при установени случаи на заразени с COVID-19

Въпреки че в последните месеци, белязани от пандемията на коронавирус, бяха предприети и доста законодателни промени, трудно може да се твърди, че поставеният въпрос има еднозначен отговор. От гледна точка на работодателските задължения, които ни интересуват тук, могат да се формулират няколко по-съществени извода.

На първо място, както преди, така и сега, работодателят е носител на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Проявленията на този принцип в контекста на опасността от разпространение на коронавирус се разкриваха в различни насоки още от първите дни след обявяването на извънредното положение в страната. Контролните органи по спазване на трудовото законодателство подчертаха необходимостта от подновяване на оценката на риска. В  Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бяха предвидени нови възможности за възлагане на надомна работа и работа от разстояние, с цел предприятията да не спират дейността си, но – доколкото е възможно – да ограничат рисковете от събиране на персонала в служебните помещения. Заповедите на министрите на здравеопазването и на труда и социалната политика бързо се превърнаха във важен източник и на трудовото право. Не се наемам да коментирам юридическата стойност на правилата, въведени по този ред, но със сигурност динамиката на измененията им постави работодателите пред предизвикателството ежедневно да се съобразяват с нови и не особено ясно формулирани задължения.

Същевременно самото установяване на заразно (или каквото и да било друго заболяване) не е от компетентността на работодателя, а на съответните здравни органи. Няма как да се изисква и очаква от работодателите да „диагностицират“ своите служители. И в настоящата редакция на Заповед РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването е предвидено недопускане до работните помещения на лица „с прояви на остри респираторни болести“ (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и др.). Как обаче се установява наличието на тези симптоми? На много места се наложи практиката да се измерва температурата на лицата, влизащи в служебните помещения, с ясното съзнание, че тя може да породи редица възражения от гледна точка на обработването на лични данни, съответно прекомерно интензивна намеса в личната сфера на лицата.

На практика работодателят може да се изправи пред две мислими ситуации: или да установи сам проявата на симптоми у даден служител, например повишена телесна температура, или да получи тази информация от самия служител. И в двата случая неговата компетентност за по-нататъшен анализ на здравословното състояние на служителя приключва дотук. Разследването на случаите на заразни болести и тяхното регистриране става от компетентните здравни органи (вж. Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести). Това, което може да направи работодателят, е да уведоми РЗИ за установените обстоятелства и да потърси по-нататъшни указания. Служителят не следва да бъде допускан на работа, а насочен към медицински преглед. Междувременно трябва да се спазват всички предписани противоепидемични мерки в работните помещения: осигуряване на физическа дистанция между лицата, дезинфекция съгласно алгоритъм, посочен в приложение към заповедта на министъра на здравеопазването и т.н.

Със ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) COVID-19 изрично бе включен сред заболяванията, при които се налага задължителна изолация и/или болнично лечение на заразените лица. На задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата, болни от тази заразна болест. Компетентността да налага тези мерки е на директора на съответната регионална здравна инспекция. Тези правила са доразвити в Заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-371/30.06.2020 г.

Въведените противоепидемични мерки са задължителни за прилагане от всички работодатели, чиято дейност не е преустановена с акт на държавен орган за времето на обявената извънредна епидемична обстановка. Ако е установен един или няколко случая на служители, заразени с коронавирус, съответната РЗИ ще определи начина за изследване на контактните лица, без това непременно да води до затваряне на предприятието/дейността. Разбира се, не е изключено и карантинирането на голям процент от персонала да обуслови временно спиране на дейността за срока на наложената карантина.

Удачно е тук отново да се напомни, че правилата за здравословни и безопасни условия на труд, към които в случая спадат и противоепидемичните мерки, се контролират от органите по спазване на трудовото законодателство (ГИТ). Те също имат правомощията да налагат принудителни административни мерки, в т.ч. да спират дейността на предприятия, производства и обекти, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората.

Често възниква колебание и по въпроса дали при установен случай на заразен с коронавирус служител е необходимо тестването на целия персонал. Както беше посочено, такива въпроси са от медицинско естество и решението зависи от здравните власти. Вероятно ще се предприеме тестване на всички лица, които са били в контакт със заразения. Как се определя кръгът на „близките контактни лица“ е установено в приложение № 4 към Заповед № РД-01-371/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването. Например като близък контакт с пациент с COVID-19 се определя престоя в затворено помещение от 15 и повече минути на разстояние от 2 метра.  

С уважение:
 

Още за коронавируса:

Прилага ли се още Законът за мерките и действията по време на извънредното положение?