Прилага ли се още Законът за мерките и действията по време на извънредното положение?

Възможността работодателите и органите по назначаване да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие е предвидена в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП). Колебанията в случая очевидно са породени от първоначалната редакция на § 52 от ПЗР на ЗМДВИП, според която законът влиза в сила от 13 март 2020 г. и се прилага до отмяна на извънредното положение. Срокът на обявеното в страната извънредно положение изтече на 13 май 2020 г., което постави и въпросът за действието на този закон.

Следва да се има предвид обаче, че със ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) бяха направени промени в редица други закони, вкл. в ЗМДВИП. Цитираната разпоредба на § 52 от ПЗР на ЗМДВИП също беше изменена, като в нея бяха заличени думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“. По този начин законодателят промени първоначалното си намерение ЗМДВИП да е акт със срочно действие и го „валидира“ за неопределен период в бъдещето. Впрочем, същата идея откриваме и в промяната на наименованието на закона, в което бяха включени думите „и за преодоляване на последиците“. Колко дълго ще продължи „преодоляването на последиците“ от извънредното положение трудно може да се прогнозира, но е ясно, че законът ще продължи да се прилага, докато не бъде отменен.

На базата на изложеното може да се заключи, че към днешна дата ЗМДВИП е действащ закон, създаващ права и задължения за неограничен кръг правни субекти. Няма пречка работодател или орган по назначаването да се позове на чл. 7, ал. 2 от закона, за да предостави до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, когато дейността продължава, но в намалени обеми. В случая може да се приеме, че заповедта е свързана не с извънредното положение, а с преодоляването на последиците от него.

Измененията, въведени със Закона за здравето в ЗМДВИП, като че ли сложиха край и на един друг спор, който вече се зараждаше в правната доктрина и в практиката: дали новите разпоредби в други закони, които бяха създадени чрез ЗМДВИП, следва да се считат за отменени. Такава разпоредба е напр. новият чл. 173а КТ, предвиждащ, че когато работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители е преустановена, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително  на тези, които не са придобили 8 месеца трудов стаж. Работодателите са длъжни да разрешават използването на платен годишен отпуск от някои уязвими групи служители, когато са го поискали (напр. майки на деца под 12 години, бременни служителки, с намалена трудоспособност и др.).

Не само, че към днешна дата разпоредбата не е отменена, тя е и допълнена в частта относно причините за преустановяване на работата – поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Извънредна епидемична обстановка се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск (чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето). С Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. в страната е обявена извънредна епидемична обстановка от 14 май до 14 юни 2020 г., следователно работодателите, чиято дейност е преустановена в тази връзка, могат да прибегнат и към възможността да предоставят повече от една втора от полагаемия се платен годишен отпуск на служителите и без тяхно съгласие по реда на чл. 173а КТ.

С уважение:
 

Още за извънредното положение: