Заплащане на труда на шофьори на тежкотоварни автомобили

Нека първо уточним, че съобразно чл. 6, ал.1, т.1 от Наредбата за комадировките в страната, за командировани лица не се считат, лицата, които извършват постоянната си работа по време на пътуване – работници от локомотивните и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.

Съгласно §3 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993г., която с Писмо №26 /339 от 13.07.2007г. на Министерството на труда и социалната политика се потвърждава, че продължава да се прилага, на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място, вместо командировачни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по-малко от 0.0035 лв. на всеки пропътуван километър.Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се изплащат командировачни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба.

По отношение на въпросите, не е уточнено какво точно се разбира под товаро-разтоварни дейности, а именно дали шофьорът участва в дейността или само превозва стоката до мястото на натоварване на стоките и мястото на тяхното разтоварване, както и съблюдава дали стоката е натоварена правилно на осите на товарния автомобил.

По първия въпрос, в случай че лицето само превозва стоките до пунктовете на товарене и разтоварване, както и наблюдава правилно ли са натоварени те, са част от неговите трудови задължения, описани в длъжностната му характеристиката, за което работодателят му плаща уговореното в трудовия договор възнаграждение. Съгласно обаче горепосочената информация, след като на шофьора не му се полагат командировачни за страната, на лицето се полагат допълнителни разходи за храна, които са 0.0035 лв. на всеки пропътуван километър. Уточнено е също така, че ако лицето следва да нощува на извън населеното място на своето местодомуване може да му се изплащат командировачни вместо за пропътуван километър. Трябва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 и т.6 от ЗДДФЛ дневните, пътните, квартирни пари и допълнителните разходи за храна изплащани вместо командировъчни, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, което означава, че върху тези пари не се дължи данък. Ако обаче сте се договорили с лицето да участва в товаренето и разтоварването на стоките то следва да се заплаща допълнително възнаграждение, което следва да се включи към трудовото му възнаграждение и да му се удържат осигуровки и данъци върху него.

Уточнено е също така, че лицата са назначени по трудов договор с договорено работно време 8 часа на ден, наясно сте, че в този случая трябва да е фиксирано от колко до колко часа е работното време на лицето, всяка трудова дейност извън това време следва да се счита за извънреден труд, които трябва да се заплаща по нормите установени в чл. 262 от КТ.

По втори въпрос, разтоварването на стоките в крайната точка не следва да се счита за продължение на основния курс, след като вече веднъж стоката е била разтоварена в склада на фирмата и натоварена на друг товарен автомобил, с които тя ще бъде превозена до крайната точка. Заплащането на шофьора, които ще превози стоката до крайната точка е аналогично, с това, което съм ви дала като отговор за заплащането по първият въпрос. 

По третия въпрос, както вече бе уточнено, съгласно чл. 24, ал.2, т.5 и 6 от ЗДДФЛ изключват от облагаемия доход по трудово правоотношение пътните, квартирните, дневните командировъчни пари и допълнителните разходи за храна, обаче в чл. 13, ал.1, т.23 се прави уточнение, че това условие важи, в случай че пътните, квартирните и командировъчните пари се не повече от двукратния им размер посочен в Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.  Това означава, че:
- Ако командированото лице получава дневни пари в размер до двукратния размер по горепосочените наредби, то за тези суми не се формира облагаем доход;
- Ако лицето получи по-голяма сума от двукратния размер по горепосочените наредби, то горницата за него е облагаем доход и работодателя трябва да го включи към трудовото възнаграждение, от което следва, че има данък върху дохода.

По отношение на осигуряването, без значение дали получават командировъчни до двукратния разер или по-голям, отговорът и за двата случая се нарима в чл. 1, ал.8, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. А именно не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху пътните, квартирните и дневни пари при командировка, както и за допълнителните възнаграждения за храна изплащани съобразно разпоредбата на §3 от ДР на ПМС №133 от 1993г. за приемане на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения или изплатени за сметка на възложителя на лицата, работещи без трудови правоотношения. На кратко това означава, че не се дължат осигурителни вноски върху дневните командировъчни пари, независимо от техния размер.

Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗКПО признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физическите лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
- разходите за пътуването и престоя на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управители или контролни органи на задълженото лице;
- разходите, извършени от ЕТ за пътуване и престой на: физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, и лицата, които са в трудови правоотношения с ЕТ или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

Съгласно ал.2 обаче не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването или престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Когато командировката е във връзка с дейността и това може да бъде доказано, то целият размер на разходите във връзка с нея, включително и дневните пари би следвало да бъдат признати като разход за данъчни цели, независимо дали дневните пари са в двукратен размер по наредбите за командироване или са в по-голям размер. Това е така, защото ако дневните пари са в по-висок размер, то те вече са обложени като доход за лицето и се признават за разход на фирмата.

Всички останали допълнителни възнаграждения, които се изплащат на лицето са облагаеми с данъци и осигуровки и се признават за разход на фирмата. 

Нормативна рамка:

- KT

Вижте КТ тук >>>

Вижте ЗДДФЛ тук >>>