Заместване на държавен служител

Правото на държавната служба „заимства“ редица решения на трудовото законодателство и това често проличава от сходните формулировки в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда. Това едва ли е учудващо, предвид факта, че и двата режима уреждат полагането на наемен труд, макар и държавната служба да се отличава съществено от работата по трудово правоотношение (в основанията за възникване, в отношенията между страните и т.н.). Един от примерите за близостта между двете уредби се разкрива на плоскостта на вътрешните замествания. Както чл. 259 от КТ, така и различни разпоредби от гл. IV ЗДСл. предвиждат възможности за вътрешно съвместителство и заместване.

От данните в запитването става ясно, че отсъстващият държавен служител е в отпуск по чл. 77 от Закона за дипломатическата служба. Такъв отпуск се разрешава на съпруг/а на дългосрочно командирован служител по време на задграничния мандат на служителя, когато работи в държавната или общинската администрация в Република България, в организации на бюджетна издръжка или в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, както и в търговски дружества със златна акция на държавата. Целта му е да позволи на съответния служител да придружи съпруга/та си на задграничния мандат. Този отпуск се признава за трудов или служебен стаж. Вноските за здравно осигуряване на лицата за времето, през което са в разглеждания неплатен отпуск, са за тяхна сметка.

За времето на отсъствие на служителя органът по назначаването може да използва различни механизми, за да обезпечи изпълнението на работата на отсъстващия служител. Единият вариант е да се приложи „обикновеното“ заместване по чл. 84 ЗДСл., но то не може да е с продължителност повече от 6 месеца за един заместващ. Когато отсъствието е над 30 дни, се изисква писменото съгласие на заместника и със заповедта за заместването се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността.

При по-продължителните отсъствия този механизъм не е много удачен, защото налага непрекъсната ротация на заместниците. Затова няма пречка и може би наистина в конкретния случай ще е по-разумно да се използва възможността по чл. 82а ЗДСл. Разпоредбата предвижда, че с писмено съгласие на държавния служител той може да бъде преназначен за срок не по-дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. Интересът на този служител е изрично гарантиран от чл. 82а, ал. 2 ЗДСл., тъй като след изтичане на срока на временното преназначаване държавният служител заема предишната си длъжност, а в случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

Следва да се има предвид, че за да се приложи временното преназначаване по чл. 82а ЗДСл. за служители, назначени по заместване, се изисква те да са преминали едногодишния срок за изпитване; да имат годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на или надвишава изискванията и срокът на преместването е не по-дълъг от срока на отсъствие на замествания служител.
Ако всички посочени предпоставки са налице, няма пречка служител от същата администрация да поеме длъжността на отсъстващия служител за времето на неговото отсъствие. За разлика от други разпоредби в тази материя, чл. 82а ЗДСл. не съдържа специална уредба относно заплащането, но – предвид изричното изискване за писмено съгласие на държавния служител за временното преназначаване – може да се предположи, че той едва ли ще даде такова, ако условията са по-неблагоприятни от тези за предишната му длъжност.

С уважение:
 

Още за Закон за държавния служител: