Задължителна застраховка трудова злополука

Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” е уредено в чл. 52 от ЗЗБУТ и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”. Законът задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, се определят от Министерския съвет.

Предприятията, в които работниците и служителите подлежат на задължително застраховане за риска “трудова злополука”, се определят въз основа на среден коефициент на трудов травматизъм, утвърден от министъра на труда и социалната политика, средно за страната и по икономически дейности. Задължението на работодателя се свежда до това да провери дали предприятието, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм.

Дори икономическата дейност на предприятието да обуславя приложимостта на Наредбата за работниците и служителите му, това все още не означава, че на задължително застраховане подлежи целият персонал. Очевидно е например, че за лица, извършващи административни дейности, не съществува повишена опасност за живота и здравето. Поради това Наредбата определя, че работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната (чл. 2, ал. 1). Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. При издаването на заповедта работодателят провежда консултации със службата по трудова медицина и с комитета или групата по условия на труд в предприятието (чл. 4, ал. 1).

При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (напр. допусната трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители (извън определените в заповедта), които да бъдат застраховани за риска “трудова злополука”. Тази възможност може да се използва само, когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм, или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случаи, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат за разход за дейността на предприятието.

В обобщение на казаното по-горе, от данните в запитването може да се направи извод, че работниците и служителите, заети във втората дейност, по принцип не подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“, но е мислимо по пътя на колективното преговаряне да бъдат включени в персоналния обхват на застрахованите работници и служители.
 

С уважение:

Още за трудова злополука:

Нормативна рамка

ЗЗБУТ

Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука