Задължителна застраховка трудова злополука
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Въпрос:
Дружество има две отделни и напълно самостоятелни и независими икономически дейности с назначени работници и в двете дейности. Основната (строителство), от която дружеството генерира по-голямата си част от приходите, подлежи на задължително застраховане съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, а втората (търговия на дребно със специализирани фармацевтични стоки) – не. Следва ли да се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ работниците и във втората дейност, въпреки че тя по никакъв начин не може да се определи като „спомагателна“ или свързана с основната?
Дружество има две отделни и напълно самостоятелни и независими икономически дейности с назначени работници и в двете дейности. Основната (строителство), от която дружеството генерира по-голямата си част от приходите, подлежи на задължително застраховане съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, а втората (търговия на дребно със специализирани фармацевтични стоки) – не. Следва ли да се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ работниците и във втората дейност, въпреки че тя по никакъв начин не може да се определи като „спомагателна“ или свързана с основната?
Отговор:
|
Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” е уредено в чл. 52 от ЗЗБУТ и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”. Законът задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, се определят от Министерския съвет.
Предприятията, в които работниците и служителите подлежат на задължително застраховане за риска “трудова злополука”, се определят въз основа на среден коефициент на трудов травматизъм, утвърден от министъра на труда и социалната политика, средно за страната и по икономически дейности. Задължението на работодателя се свежда до това да провери дали предприятието, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм. Дори икономическата дейност на предприятието да обуславя приложимостта на Наредбата за работниците и служителите му, това все още не означава, че на задължително застраховане подлежи целият персонал. Очевидно е например, че за лица, извършващи административни дейности, не съществува повишена опасност за живота и здравето. Поради това Наредбата определя, че работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната (чл. 2, ал. 1). Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. При издаването на заповедта работодателят провежда консултации със службата по трудова медицина и с комитета или групата по условия на труд в предприятието (чл. 4, ал. 1). При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (напр. допусната трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители (извън определените в заповедта), които да бъдат застраховани за риска “трудова злополука”. Тази възможност може да се използва само, когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм, или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случаи, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат за разход за дейността на предприятието. В обобщение на казаното по-горе, от данните в запитването може да се направи извод, че работниците и служителите, заети във втората дейност, по принцип не подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“, но е мислимо по пътя на колективното преговаряне да бъдат включени в персоналния обхват на застрахованите работници и служители.
С уважение:
доц. д-р Андрей Александров
![]() |
Още за трудова злополука:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
13Февр2023
Полагаемост на ваучери за храна за служители, работещи на график
от Красимира Гергева
на 13 Февр 2023
19Апр2022
Срок на съхранение на документацията за трудови злополуки
от доц. д-р Андрей Александров
на 19 Апр 2022
14Апр2022
Относно признаването на COVID-19 за професионален риск
от доц. д-р Андрей Александров
на 14 Апр 2022
15Март2022
Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при дистанционна работа
от доц. д-р Андрей Александров
на 15 Март 2022
